От Левски до бизнес с гълъби, пътят понякога е много кратък

Тези дни някак си между другото в огромния информационен поток около Левски София бе неглижирана новината, че бившият защитник на тима Максимилиан Карнер се отказва от футбола, защото ще помага на родителите си за семейния бизнес. Представяте ли си само?! Вероятно австрийският момък ще удари едно рамо на техните при отглеждането и продажбата на гълъби или пък ще специализира в опаковането на аспержи и техния пласмент.

Ето на такива футболни открития попадат селекционерите и треньорите на Левски в последните години. И то не е да кажеш, че на „Герена“ ги събират от плажовете или автогарите на престижни европейски курорти. Новите играчи си идват със съответните визитки и сините се надяват, че най-накрая са открили дълбоко скрит талант, който по една, друга или трета причина не е разгърнал потенциала си. Такъв беше случаят и с Максимилиан Карнер.

Уж идва от отбор от елитната група на Австрия (б.р. - Грьодиг), уж бил школуван, уж бил грамотен, пласирал се добре, прилично изнасял топката, после добре се ориентирал, когато противникът напада, и трябва да превключи от режим атака на защита и изобщо всичко си му беше ток и жица. Обаче в Левски, както и на много други негови колеги, така и не му намериха партньор в центъра на отбраната, после нещата се завъртяха до ситуация, при която Карнер стана излишен и ето, че той вече е бивш футболист. А не е на преклонна футболна възраст, дето се вика, има още какво да даде на тази велика игра - на 26 години е, на 3 януари ще стане на 27.

Е, пита се в задачата – Левски някакво прокълнато място ли е или просто на „Герена“ попадат такива, които, примамени от отлични заплати, идват да си изиграят последните година-две активен футбол и после окачват обувките на пирона. Подобен беше случаят и с друг защитник - Ромен Ели. Не е роден в Танзания, а във Франция и до момента, в който пристигна на „Герена“ като дълго търсения защитник със силен ляв крак, бе играл на прилично ниво. Умишлено не споменаваме какъв точно защитник бе Ели, тъй като силата му бе пропорционално разпределена като краен и централен защитник със задължителната уговорка, че има афинитет към атаката и може при необходимост да действа и като ляв външен халф.

Наскоро се разбра, че Ромен Ели рита някъде в пета френска лига, което, откъдето и да го погледнеш, си е същото като Максимилиан Карнер. Само дето Ели го е срам да каже, че е спрял с футбола (беше се отказал официално за половин година, но прави неуспешни опити да съживи кариерата си), ама в неделя рита за здраве, макар и в мачове под егидата на Френската футболна федерация. Пета дивизия, представете си. Тоест и той помага на семейния бизнес, вероятно във фамилно автосервизче изхвърля отработеното масло от скоростни кутии на автомобили и малки трактори. А в Левски разчитаха на него да бъде стълб в отбраната.

А случайно да знаете къде е Умар Диаби? Не питайте... В началото на годината, след като бе освободен от Левски, той отиде в шотландския Хамилтън. Там французинът бе разкрит само за 6 мача и изгонен. А на „Герена“ го чакаха ако може някак си да я ритне в противниковата врата повече от един път за полусезон. В момента и той рита само за да каже, че е футболист - прави го за удоволствие в пета френска лига, където за 7 мача има 2 гола!

Добре де, наистина, докога в Левски ще ни представят футболисти, които са малко преди края на кариерата. Все се появяват такива, които в последните година-две имат по 5-6 мача или защото са били със странна контузия, която вече е явна и всичко е наред, или все са попадали на треньори, които са се заяждали с тях и са ги държали на пейките в цяла Европа. Ходят скаути, къде главни, къде не чак толкова главни и или нищо не харесват, или пък им е много скъпо. Съвсем нормално е това да е пречка при преговори с нови попълнения. Малко ровене в Интернет е достатъчно да откаже уговаряни футболисти от Европа да хванат самолета за София. След Левски трудно се върви нагоре – факт. И тая с междинната спирка, с трамплина, с евротурнирите - вече не върви, не хваща дикиш.

Накрая никак не на шега ще внесем едно разумно и креативно предложение. Един телефон на Димитър Димитров и предложение за заплата от да речем 15 хиляди евро ще е много по-добър разход, отколкото да се продължава практиката да се влачат чужденци, които след Левски помагат на семейството в бизнеса с гълъби или продължават в пета дивизия. На Херо само му сметнете какви пари са донесли срещу покупка от 0 лева Аатиф Шаешу (Фенербахче), Яник Боли (Анжи Махачкала), Анисе (Лудогорец), Жужу (Ал Сад, под наем от Стяуа). И ще видите, че си струва да бъде измъкнат от Казахстан.

Желю Станков, "Тема спорт"