Привържениците на Левски от фракцията “Ултрас Левски” изразиха разочарованието си от действията на управата на “сините”, с които днес бе прието дарението от Делян Пеевски.

Както е известно, депутатът дари на клуба 500 000 лева, но някои от феновете определят действието на ръководството като морален фалит.

Ето какво написаха феновете: 

 “Ако финансовият фалит надвиснал над клуба ни бе голям проблем пред Левскарската общност, моралният фалит, който днес бе единодушно приет в „кухнята“ на нашия дом, е огромно срамно петно върху Левскарщината. Това „дарение“, което ние бихме нарекли тест „тире“, бе толкова провакативно и елементарно, че и първолак не би му се вързал и би върнал на секундата.

Първолак, но без обвързаности. За жалост в „кухнята“ на ФК Левски и в част от публиката никой не поиска да скъса с политическите си такива и маските окончателно паднаха. Много хора, гравитиращи около ФК Левски, отдавна продадоха морала си за жълти стотинки.

Не сме изненадани от техните изказвания и действия. За жалост някои от тях днес продадоха и морала на любимия отбор отново без много да се замислят и отново за жълти стотинки. Така сложиха срамното петно не само върху самите тях, а и върху всеки един истински Левскар.

Същите тези трохи, идващи в „точния момент, на точното място“ можеше да бъдат събрани за пет дни от Левскарската общост. А след тези пет дни клубът щеше да излезе много по-силен, а Левскарите - много по-решителни и сигурни, че са поели по правилния път – този, който води към „Чист и свободен Левски“.

Провокацията, която бе направена изключително хитро в много важен момент, е успешна. Предварителният тест „тире“ е преминат. За наше съжаление оценката е СЛАБ 2. В очакване сме на истинския тест, който очевидно предстои.

Ако някой си мисли или се надява, че трохите подхвърлени вчера, са спасение за отбора или живее живота си в жестока заблуда, или следва интереси, които водят ФК Левски към пропастта. Точно тези трохи поставят най-голямата въпросителна относно спасението на отбора.

Даренията досега, както и предстоящите такива, щяха да надхвърлят десетки пъти това, което не бе върнато. „Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот?“. На този въпрос трябваше да отговорят присъствалите на управителния съвет днес.

Силно се надявахме поне някои от тях да изберат вечния живот и да продължат и завършат започнатото. За другите бяхме сигурни, че някой е направил избора преди тях. Битката за запазване на честта и достойнството на отбора и неговите привърженици би трябвало да бъде водеща преди всяко едно такова решение.

За жалост все по-малко останаха хората, които искат да водят тази битка в името на отбора. За честта, която нашите предци ни завещаха да браним, и за достойнството, което за нас няма алтернатива.”