Тити Папазов живее в собствена синя планета

Похвални са опитите на ново­то ръководство на Левски да опитва нетрадиционни досега на­чини за попълване на дупката в бюджета, но като че ли е вре­ме на "Герена" да си направят трезва оценка на случващото се. Отново подхвърляме идея­та за социологическо проучва­не, което да бъде направено час по-скоро и което да бъде максимално по обем и мащаб.

Имаме усещането, че новите собственици, и по-конкретно вторият по големина на при­тежавания процент акции, жи­вее в някаква собствена синя планета и не умее да чете между редовете. На всичкото отгоре се опитва да предо­ставя на мажоритарния акцио­нер нереални очаквания.

Никой не отрича, че Кон­стантин Папазов прави всичко, което е по силите му, и е впрег­нал целия си словесен арсенал, сигурно е ходил на курсове по убеждаване на аудиторията, но тук става дума за различна от неговите представи заоби­каляща действителност. Ко­ето в крайна сметка предиз­виква ярост сред голяма част от привържениците на Левски и до откровени подигравки сред останалите фенове на футбола в България.

1 милион есемеса на 3 март бе чудесна инициатива. Но ако се бе осъществила. Желанието на Папазов феновете да изку­пят половината стадион във вид на абонаментни карти съ­що не видя бял свят. Очаквал поне половината от сектор Б да е разпродаден за новия сезон и обяснява колко стрували ци­гарите, съотнесени към една абонаментна карта, и разни такива небивалици, това само потвърди тезата, че Папазов по-скоро разсмива аудитория­та, отколкото да я амбицира да се активизира финансово.

Предстоящата кампания с членските карти също може да остане само добро пожела­ние, ако не се проведе както трябва и от правилните хора. Хубаво е Наско Сираков малко да изолира съдружника си, ако иска да има успех в това начи­нание. Обикновените запалян­ковци вече знаят всяка реплика и трепета на всяка скуличка от лицето на Тити, дори може да се залага и по кое време ще се появи първата му сълза. Да, всичко това е искрено, обаче границите на нормалното об­щуване отдавна са премина­ти.

Ако досега бе проведено со­циологическо проучване, на "Ге­рена" щяха да знаят какъв таргет от синята маса са готови да си купят членски карти и приблизително в какъв финан­сов диапазон. Щяха да знаят и каква част от телевизионна­та аудитория е готова да си плаща да речем по 2 или 3 лева, за да гледа един домакински мач на Левски. Така шефовете щяха да имат на какво да се опрат при преговорите за те­левизионните права. Сега на масата се слагат само едни прогнозни проценти на база ло­гиката от пазара.

Много въпроси могат да се засегнат от едно допитване. До колко лева бихте отделяли всяка есен за новата официал­на фланелка на Левски? Какво бихте искали да се подобри около и на стадиона? И изобщо въпросите могат да продъл­жат. За погасяване на какво предпочитате да отидат ва­шите дарения?

Това е доста важен детайл, особено в случая след пандемията, когато джо­бовете на феновете са отъне­ли, а от клуба не казват от­крито колко е заплатата на Холмар Ейолфсон, какво обез­щетение иска Петър Хубчев и други такива, които са обект на конфиденциалност, но пък винаги има начин истинските суми да се появят в простран­ството.

Както се казва, не мо­же да искаш от феновете да даряват, а да не им казваш, че даренията им отиват за бив­ши треньори и футболисти. Договорите, които някой от Левски е подписвал, сякаш е бил със затворени очи. И хубаво е този някой да спре да говори за фалит, а други след него да замазват.

Желю Станков, „Тема:Спорт“