В Левски е "Ихо, ихо и после тихо"

Левски остави зад гърба си разочароващ полусезон. Оценката не може да бъде друга, след като тимът финишира есента в Първа лига със серия от 8 поредни двубоя без победа – нещо, невиждано през годините. А всичко бе толкова обещаващо, поне на такава вълна бяха феновете въпреки предупрежденията на Станимир Стоилов, че не може да обещае голям скок в развитието след спечелената Купа на България.

Като цяло съставът бе запазен, текучеството минимално, а селекцията в началото скромна. В отбрана бе взет Анте Блажевич, а нападението бе усилено с Ивелин Попов и Роналдо. Първият обаче бе разкрит още в подготовката, а официалният му дебют се превърна и в бенефис. Хърватският десен бек бе изваден от тима, а след това на тази позиция бяха взети още не един, а двама играчи – Жереми Петрис и Абдулахи Шеху, като вторият върви по пътя на Блажевич.

Кампанията стартира с неочаквана загуба срещу ФК ЦСКА 1948 Сф. В Бистрица отборът на Станимир Стоилов диктуваше напълно темпото, но направи куп пропуски в началото. На почивката всичко изглеждаше „вързано в кърпа“ след изгонването на съперник в края на първото полувреме. В началото на второто обаче сините сякаш изключиха напълно за няколко минути и допуснаха поражение. Точно това поведение на отбора в крайна сметка охарактеризира и цялата кампания. Ако трябва да перифразираме един лаф, бихме казали: „Играта повечето пъти я има, но точките ги няма“. А доста от слабостите се превърнаха в хронични – липса на постоянство и изявен лидер, неумение да се вкара, неможене да се затварят мачове, рядка проява на характер. Изводът от което е един – липсата на необходимата класа, за да бъде точно този състав в битката за първото място докрай.

Лошото начало обаче бързо бе заменено с добри резултати. Сините започнаха да бият на нула и наредиха 5 успеха с чисти мрежи. Бяха назад в класирането, но поради простата причина, че имаха цели три отложени мача заради участието в Лигата на конференциите. В един момент обаче разместването на програмата се оказа в ущърб на отбора и това го доказаха резултатите.

След успешната поредица дойде и изненадваща засечка – поражение с 2:3 от столичния Локомотив в „Надежда“. Кой да предполага, че именно от този двубой ще започнат кошмарите на сините по софийските стадиони… А нищо не предполагаше това. На 18 септември Левски излезе срещу ЦСКА и за първи път от дълги години изглеждаше точно като Левски във вечно дерби.

Сините направо скъсаха от игра шортите на съперника и го победиха с лекота. Отборът даде заявка за нещо сериозно и едва ли и най-големият черногледец е предполагал, че сините ще зимуват на цели 14 точки зад армейците! Всъщност представянето в Мач №1 у нас се оказа моментно избухване. Пикът бе достигнат, а спускането по нанадолнището тепърва предстоеше. Една от причините – част от играчите прекалено си повярваха. А истината е, че много от тях свалиха нивото, демонстрирано в предходната кампания. Отстъпление в дадени моменти имаше при централните защитници Ноа Сонко Сундберг и Хосе Кордоба, във водещите играчи Филип Кръстев и Георги Миланов. Илиян Стефанов и Ивелин Попов бяха преследвани от контузии, а травма извади от терените единствения чист централен нападател Билал Бари. 

Бразилците Велтон и Роналдо пък в голям период бяха като пуснали се от хорото. И хоп – все предпоставки за криза, която не само почука на вратата, но и я събори с един замах. Треньорът Станимир Стоилов не успя да я овладее и се стигна до 8 поредни мача без успех – 6 равенства, гарнирани от 2 поражения от Славия. В дадени моменти той сякаш се предовери на някои играчи. При това в тези двубои бяха срещнати и непретенциозни противници като Септември Сф и Спартак Вн. „Герена“ дълго време бе крепост, но първият допуснат гол у дома доведе и до първи изпуснати точки там – 1:1 с Локо Пд…

Изобщо полусезонът за Левски по традиция бе необикновен за обикновените им фенове, които за пореден път гледаха трилър. Отидоха на кино и видяха сценарий, който само сините могат да напишат. А критиците може да кажат за лентата, обобщаваща есента на тима от „Герена“ малко клишираното: „Ихо, ихо и после тихо“. Това обаче не важи за трибуните – през целия полусезон сините фенове бяха на ниво, останало недостижимо за другите. Въпросът е кога отборът ще стигне боя им. Отговорът към този момент е неясен. Ако има сделка за собствеността на клуба, то пролетта трябва да е трамплин към нещо повече за следващата кампания. Тази вече е отписана за преследване на резултати. Те могат да дойдат единствено с повишаване на качеството в съблекалнята.

Материал на "Тема спорт"