Само допреди 10 дни първата част на кампанията на Левски бе започнала да изглежда като нонсенс. Феновете се питаха дали случилото се тогава бе реалност. От играта, показана при победите с по 2:0 над ПАОК и ЦСКА от есенния полусезон, не бе останала нищо. Точно след тях дойдоха бедите за сините, които в 11 поредни шампионатни мача не познаваха вкуса на успеха. След подобен исторически срам трудно се вдига глава. Но ето, че тимът на Станимир Стоилов започна бавно да го прави.

В живота, когато е най-трудно, винаги се обръщаш към най-близките. Във футбола пък, към това, което ти е носило успех. Сещате ли се как Левски пречупи гръцкия фаворит в Лига Европа, а след това по безапелационен начин спечели вечното дерби? Стори го с много агресивна игра и висока преса, както и с умело използване на фланговете. В неделя точно по този начин отборът на Станимир Стоилов не даде на Арда да гъкне и му вкара три безответни гола в Кърджали. Това в първенството не се бе случвало от 20 август миналата година, когато на „Герена“ бе победен с 4:0 Хебър. Срещу пазарджиклии играта дълго време не вървеше и на почивката треньорът пусна тежката артилерия – Билал Бари, Георги Миланов и Ивелин Попов.

Първият малко след това се контузи и започнаха бедите за отбора. Вторият бе трансфериран през зимната пауза. Остана третият, с когото донякъде се свързва пробуждането. Много се изписа за отсъствието на централния нападател, за който феновете пеят „Едно, две, три – Билал Бари“. Този, който вкара красив гол след отлична контра срещу ПАОК. Таранът вършеше много работа в дефанзивен план, а напред отваряше празни пространства. Миланов пък бе най-добре пресиращият играч на сините и именно той даваше тон за настаняване в противниковата половина и подсказваше настъпил ли е моментът за атака на съперника с топка в крака.

През уикенда в Кърджали изглеждаше така, сякаш Левски е преболедувал отсъствието на двамата важни играчи. И дори без тях се стигна до емблематичното отброяване „Едно, две, три“… При това по познат начин. Всичко започна още в 6-ата минута, когато Роналдо откри резултата. Това обаче се случи след спечелена висока топка в половината на Арда, отскубване на Велтон на фланга и центриране към задната греда. Третото попадение бе малко по-различно, но ако трябва да използваме баскетболни термини, то ще отчетем, че дузпата, реализирана от Ивелин Попов, дойде след „борба в нападение“. След загубена топка в пеналта Рикардиньо успя да я върне и бе фаулиран…

При 2:0 над Ботев Враца на „Герена“ Левски започна нахакано, още преди да е изминала минута спечели владението на кълбото в противниковата половина и стигна до дузпа. Тя бе профукана от Андриан Краев, но гол все пак падна. При това след две интервенции пред пеналта на врачани, които си мислеха, че владеят топката, но тя спря в мрежата им. Второто попадение пък бе след перфектна контра – подхваната и завършена от Жереми Петрис, който дори без добра зимна подготовка заради контузии показва голямо израстване. Серията от три поредни победи тръгна от Пазарджик. А там голът за 1:0 дойде след пресечна топка от Филип Кръстев, потегляне на скорост на халфа в разредената отбрана, извеждащ пас и гол на Рикардиньо.

Стореното в тези двубои изглежда лесно. Някои ще кажат, че е срещу слаби отбори, но всъщност тези действия са много трудни, от една страна, както и безкрайно ефикасни, от друга. Ако Левски продължи да ги прави, то това „Едно, две, три“ няма да е рядкост. И третото място, което е единствената цел към момента, ще може да бъде спечелено. А оттам и квота за Лигата на конференциите.

Материал на Янаки Димитров