Бившият капитан на Левски и националния отбор Николай Илиев на 31 март навърши 60 години. Футболист №1 на България за 1987 година празнува юбилея в Италия заедно със семейството си. Пред "Тема Спорт" елегантният защитник от 80-те и 90-те години на миналия век разкри незабравими спомени със синята и националната фланелка.
Г-н Илиев, как се чувствате на 60 години? Каква равносметка бихте направили?
- Чувствам се много щастлив от това, че като изключим постиженията ми в професионалната кариера, успях да създам и чудесно семейство с две прекрасни дъщери и четирима внуци. Посрещнахме празника в Италия. Така решиха, да се съберем всички и заедно да отпразнуваме 60-годишнината.
Как се запалихте по футбола? Кой беше вашият идол?
- Моят идол? Всичко, което виждах по телевизията, ме запалваше, защото по това време много рядко се излъчваха мачове. Големите футболисти по това време направиха така, че да се влюбя в играта. Нашето поколение, когато приключвахме с тренировките, веднага се прибирахме вкъщи, научавахме си бързо и излизахме пред къщата или блока, за да играем отново.
Сам ли избрахте да бъдете централен защитник?
- Не съм избрал позицията, просто така започна кариерата ми. В началото ме пускаха в ролята на либеро, но после заиграх като стопер. Най-интересното е, че вече в мъжкия състав на Левски говориха с мен да ме направят централен нападател. Казах им, че предпочитам да избия топката от голлинията, да се включа в атаката и да вкарам гол. Просто се влюбих в позицията на централен защитник. На този пост спечелих и наградата за Футболист на годината през 1987 година в голяма конкуренция.
Вие сте най-резултатният защитник в историята на Левски. Кои са головете, които никога няма да забравите?
- Радвам се, че съм голмайстор при защитниците. Имам много запомнящи се попадения, но четири са любимите ми. Единият от тях е срещу Милан с Левски (2:5). Също така голът ми в мача на звездите, който се проведе в България. Естествено и този в контролата срещу ФРГ (1:2), който хората смятат за най-красивия ми (б.а. - вкарва с воле). След това германците станаха световни шампиони. Четвъртият е при последния ми мач за Левски преди заминаването за Италия - вкарах със задна ножица на Локомотив Пловдив (2:2). Както казах, имам и още любими - тези срещу ЦСКА, но ако трябва да ги класирам, изброените по-горе са първите четири.
Кои са най-запомнящите се мачове?
- Не са само тези, които споменах вече. Радвам се, че от тези, които са най-запомнящи се, съм отбелязвал и голове. Един от тях е срещу Наполи. Играхме у дома с Болоня, а дотогава нямахме загуба на нашия стадион. Този двубой бе в предпоследния кръг и с тази победа и единствено наше поражение станаха шампиони. Тогава се превърнах в първия българин, вкарал гол в Серия А. В мача се разписа и Марадона, а след края на мача си разменихме фланелките.
Част сте от смятаното за най-силно поколение на Левски - това от 80-те години. Какво не успяхте да постигнете?
- Всички футболисти, които играха в Левски тогава, благодарим за признанието на голяма част от феновете, че ни смятат за най-силния отбор за всички времена. Радваме се, че тогава ни дадоха възможност юношите да се превърнат в златното поколение. Надявам се да излезе ново такова в следващите години. Няма как да опиша с две думи периода. Левски означава много за мен. Започнахме ударно, когато заиграхме всички заедно, и още първата година спечелихме и трите купи. Нещо, което никога няма да се повтори, защото вече я няма Купата на съветската армия. Не побеждавахме само в България, а и в Европа. Два пъти елиминирахме Щутгарт, на втората година се превърнахме в първия български отбор, отстранил действащ германски шампион. За съжаление, ако не бяха тези задкулисни игри и решения на ЦК на БКП през 1985 година, всички в отбора бяхме убедени, че щяхме да играем минимум полуфинал в Европа, а дори и финал. Но ДС си свърши тогава работата. Само и само да спаси един отбор да не е толкова пъти побеждаван, а ние го правехме всеки път. Говоря с целия си респект, защото много уважавам футболистите и клуба. ЦСКА побеждаваше Нотингам и Ливърпул, а ние тях с юношите и опитните играчи около нас.
Как се стигна до трансфера в Болоня?
- Всичко бе задкулисно. Още през 1988 година Болоня искаше да ме вземе, но тайно се каза на мен, че ще се разговаря с част от ръководството. Дори си спомням, че на контролата на националния отбор с Холандия (2:1) е дошъл президентът на Болоня лично да ме гледа и е казал, че Левски никога няма да ме пуснат. Вкарах един от головете, а другия Любо Пенев. Стана една седмица преди европейското първенство, което лалетата спечелиха. В момента, в който научи, Бог да го прости Васил Методиев, човек, когото много обичам и смятам за най-великия треньор на Левски, каза, че ако си тръгна, той ще направи същото. Защото целта е шампионската титла, а така не може да я обещае. Това бе достатъчно, за да ме оставят още една година. Обещали тогава на Болоня, че на следващата ще ме пуснат. В този период Марсилия и Рома също ме искаха. После след един сезон в Болоня разбрах, че Ювентус е пожелал веднага да ме вземе, въпреки че бях контузен, но президентът не ме е дал. На 18-годишна възраст Ливърпул също искаше да ме привлече. Също и Щутгарт след мачовете ни с Левски. Но бяха много сложни времената. Тогава, преди да си навършил 28 години, много трудно можеше да заиграеш в чужбина. Впоследствие аз и Христо Колев от Локо Пловдив станахме първите, които пробиха преди тази възраст.
Кои бяха най-трудните опоненти?
- Бе ми любимо да играя като стопер, защото се изправях почти винаги срещу най-добрите играчи на съперника - централните нападатели. Имал съм много трудни моменти, но с голяма концентрация в почти всичките двубои съм успявал да надделявам. Само с уважение мога да говоря за Бойчо Величков, Петър Александров, Спас Джевизов и още големи български нападатели. От чуждите мога да посоча Диего Марадона, Марко ван Бастен, Руди Фьолер... Радвам се, че в повечето от сблъсъците съм надделявал над тях.
Имате ли нещо, за което да съжалявате?
- Единственото нещо, за което съжалявам, е, че ме сполетяха много контузии. При последните ми години в Левски получих тежки травми, но продължавах след това да играя, защото треньорите ме искаха и не можех да оставя момчетата. Такъв ми е характерът. Травмите следваха една след друга и други проблеми, които се появиха, ме принудиха да спра с футбола. Мисля, че можех да дам още много на Левски, националния отбор и тимовете, в които играх в Европа.
Разкажете и за придобития треньорски лиценз в Коверчано.
- Мисля, че съм единственият българин, завършил треньорската школа там, защото другите са карали само стаж. Радвам се, че бях в една група с Франко Барези, Франко Каузио, Валтер Дзенга, Пиетро Паоло Вирдис, както и Стефано Пиоли, който сега е начело на Милан, и то доста успешно. Единственото нещо, за което съжалявам, е, че точно когато завърших и мислех да започна треньорска кариера, дойдоха страхотните проблеми със сърцето, за които не ми се говори. Казаха ми да се оттегля малко, за да няма стрес, нерви и притеснения, защото състоянието ми не е добро. Иначе щях да започна в ДЮШ на Болоня и така до първия отбор. Но спрях с тази професия още преди да съм започнал.
Интервю на Мартин Владимиров, в. "Тема Спорт"








Над 20 шофьори са хванати с алкохол за денонощие, 8 - с наркотици
Радев: Краят на атаките в Черно море зависи от края на войната в Украйна
Лидерът на пловдивския "Ку-клукс-клан" остава задържан, останалите 10 са освободени
Как да подготвим дома за зимата - практични решения от Практис за отопление, изолация и ремонт
Избраният за вицепрезидент Кирил Вълчев обяви, че напуска БТА
КЗП сезира КЗК за разлики от над 10% при надценките на млечни продукти в една верига
Радев отговори на критиките за атаките в Черно море
Фирми за инвестиционно злато са част от престъпната група, арестувана за пране на пари
Механик спаси хибриден Range Rover и спести 17 000 евро на собствинка
Новите правила за регистрация на МПС от октомври 2026 година
Грес или спрей - кое е по-подходящо за безпроблемно отваряне на вратите?
Откритата версия на Temeraro получи нестандартен покрив
Дан Хукър вижда Брайън Ортега като идеалния съперник за завръщане към победите
WBC ще освободи Агит Кабайел за обединителен мач при победа над Хиса
Скандалът в борбата стигна до КАС, Станка Златева не дава властта
Владимир Кличко може да се завърне на ринга на 50 години за световната титла
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Коментари
Напиши коментар13:26 | 3 апр 2024 г.
10:59 | 3 апр 2024 г.
10:50 | 3 апр 2024 г.
10:29 | 3 апр 2024 г.
10:19 | 3 апр 2024 г.
Напиши коментар