Бившият капитан на Левски и националния отбор Николай Илиев днес навършва 60 години. Футболист №1 на България за 1987 година ще празнува юбилея в Италия заедно със семейството си.

Пред „Тема Спорт“ елегантният защитник от 80-те и 90-те години на миналия век разкри незабравими спомнени със синята и националната фланелка. Както и за трансфера си в Болоня през 1989 година и незабравимите битки с големите нападатели в златните години на футбола.

свързани статии

„Всичко бе задкулисно. Още през 1988 година Болоня искаше да ме вземе, но тайно се каза на мен, че ще се разговаря с част от ръководството. Дори си спомням, че на контролата на националния отбор с Холандия (2:1 в контрола) е дошъл президента на Болоня лично да ме гледа и е казал, че никога няма да ме пуснат. Вкарах един от головете, а другият Любо Пенев за победата. Една седмица преди Европейското първенство, което лалетата спечелиха. В момента, в който научи, Бог да го прости, Васил Методиев, човек, който много обичам и смятам за най-великия треньор на Левски, каза, че ако си тръгна, той ще направи същото, защото целта шампионската титла, а така не може да я обещае и бе достатъчно, за да ме оставят още една година. Обещали на Болния, че на следващата ще ме пуснат.

свързани статии

В този период Марсилия и Рома също ме искаха. После след един сезон в Болоня разбрах, че Ювентус контузен е пожелал веднага да ме вземе, но президентът не ме е дал. Имаше интерес към мен от чужбина. На 18-годишна възраст Ливърпул също искаше да ме привлече. Също и Щутгарт след мачовете ни срещу тях с Левски. Но бяха много сложни времената. Тогава преди да си навършил 28 години много трудно можеше да заиграеш в чужбина. Впоследствие аз и Христо Колев от Локо Пловдив станахме първите, които пробиха преди тази възраст“, разказа големият защитник пред изданието .