ЦСКА се нуждае от още победи

Макар и без да блести, ЦСКА взе победа с 1:0 като гост на ЦСКА 1948 и така запази стопроцентов актив от визитите си в Бистрица – 5 от 5. С успеха армейците изравниха по точки опонента си, като го изпревариха за второто място заради баланса от преките мачове.

Спортният журналист Тодор Шабански направи анализ на видяното, като отчете подобрение в два компонента – цялосто в дефанзивен план, както и в борбата за високите топки, изразена слаба черта през по-голямата част от настоящия сезон.

“Ще обобщя – пестелива, рационална победа, но трите точки са си три точки в изключително важен момент за ЦСКА. Без блясък, без магия. Този мач, освен че беше пряк двубой за второто място, бе и част от жестоката битка за подсигуряване на план „Б“, защото не е сигурно, че ЦСКА ще вземе Купата на България. Ако не я спечели, може и въобще да не отиде и на бараж.

Да, играта не ни харесва. Имаме много претенции. Знаем, че по този начин в бъдеще няма как да бъде. Но предвид натрупаните картони, 12-те точки пасив, с които Христо Янев пое един разнебитен тим, много е важно във всеки мач, макар и с 1:0, ЦСКА да взима тези трите точки.

А иначе срещу този съперник ЦСКА се представя доста добре. От 16 мача за шампионат има 10 победи, 3 равенства и 3 загуби. Откакто Янев пое отбора, срещу ЦСКА 1948 има 3 победи от 3 срещи.

Другото важно в този мач е, че всички “висящи” с картони футболисти си ги изчистиха – Ето’о, Готой и Перейра. Заедно с Мартино и Жордао, в сряда ЦСКА ще бъде без петима от титулярите си. Джеймс ще пропусне и последното вечно дерби.

И отново поставяме въпросът колко са боеспособни резервите, които ще влязат на тяхно място. Съставът на Христо Янев е изчистен, но това, което виждам на пейката, хич не успокоява. В Бистрица на скамейката на ЦСКА имаше четирима футболисти, които са пред напускане – Илиан Илиев, Турицов, Скаршем и много вероятно Лапеня.

Дано скаутите са си свършили работата с набелязани футболисти, така че ЦСКА да се подсили във всички невралгични зони, в които се вижда, че има някакъв проблем или играчи в застой. Изтъквам в това отношение Перейра, който и дойде с визитка от Гремио, Коринтианс, Ресифе… Той действително е доста добър футболист. Показа го и в първите си мачове, но напоследък някак си буксува. Срещу ЦСКА 1948 той беше сред най-грешащите и най-изпускащите. Топката сякаш бягаше от него. Не е това, което показа в първите мачове.

Подобно е и ситуацията с Пиедраита. Ебонг също сякаш тъпче на едно място.

Приветствам решението на Христо Янев да започне с ляв защитник Делова. При отсъствието на Мартино логично беше неговият заместник – резервата му Андрей Йорданов, да бъде титуляр. Но Андрей не се представи добре в мача с Левски. То там кой ли се представи добре, но при условие, че имаше един доста добър класен футболист, какъвто е Лумбард, не си заслужава да го държиш на пейката. Той и Питас са най-скъпите футболисти според специализираните сайтове. В предишния двубой с Лудогорец пък в края влезе и покриваше вдясно. Игра като десен бек накрая. И приветствам такива по-смели решения, които „запълват дупки“.

Няма как да не се подчертае, че ЦСКА има подобрена защита, особено откакто двойката централни заиграха Теодор Иванов и Родригес. Те имат само няколко мача заедно, но изглеждат стабилно. Няма големи грешки, няма насмятания, каквито се случваха преди. И в Бистрица издържаха много труден тест, тъй като мачът започна ужасяващо за ЦСКА. Армейците приеха играта близо до собствената си врата.

Другото нещо, което прави впечатление като прогрес в ЦСКА, е борбата във въздушните двубои. Високите топки бяха Ахилесовата пета, голямата слабост през есента на ЦСКА. Сега виждаме от мач на мач ЦСКА стои все по-стабилно в този компонент от играта. И веднага ви давам доказателство. Днес ЦСКА спечели 15 въздушни двубоя, а отборът на 48 – само 8. А и може би и това е причината първото полувреме да бъде така невзрачно и да се даде инициативата на съперника, който доста понатисна ЦСКА. Имаше моменти, когато излизаха на голови ситуации играчите на домакина, а изнасянето на топката на ЦСКА не вървеше и се правеше предимно от Лапухов.

Пасовете бяха назад и настрани. Или от Фьодор се изнасяше топката, или от двамата централни защитници с дълги пасове напред, или диагонални подавания през целия терен от страна на външните защитници към крилата. ЦСКА бе затруднен не само с изнасянето, но и с притежанието, защото футболистите на Янев обичат да притежават топката, а в случая не се получи така.

И към това добавяме и грешките, доста на брой, някои от които можеха да се окажат фатални. Една такава беше на Ето’о в 10-тата минута, когато той в типичния си стил предприе някакви много странни, абсолютно лишени от логика действия и тръгна да залъгва трима съперници в централния кръг. Естествено топката му беше отнета. Получи се отдясно една атака и ЦСКА се размина само с удар в гредата.

Много грешки допусна през първото полувреме и Перейра. Някак си топката все бягаше от него. А имам чувството, че и той все бяга от топката. Вместо да тръгне да лъже, да се надиграва, той гледаше да я пуска или бързо да се освободи от нея. От петте грешки през първото полувреме три бяха на Перейра, една на Ето’о и една на Панайотов. Слабо първо полувреме, изобщо много далеч от това, което феновете имат като разбиране за играта.

Второто полувреме нещата се ппромениха и ЦСКА се изнесе малко по-напред. Разчиташе на по-бързи, скоростни атаки. И тук отново отбелязваме значението на Брахими. Той се очертава като най-полезния играч (MVP) на ЦСКА в последно време. Срещу ЦСКА 1948 бе борбен, напорист, като шило, напред-назад, винаги се включва, от първата до последната минута няма спад в неговата динамика и по този начин се стигна и до гола. Просто неотразим шут от малък ъгъл.

Отново трябва да отбележим и асистенцията на Ето’о. Вари го, печи го – този футболист може да греши, обаче е намесен в около 70–80% от попаденията на ЦСКА. Трябва малко да си „изчисти“ главата и да си потисне това его, огромното самочувствие, че може да лъже по трима наведнъж. Или нека да го прави, но далеч от вратата на ЦСКА и дори от центъра.

След гола имаше и няколко възможности за ЦСКА, които като по чудо не се превърнаха във второ попадение.

Ударите през първото полувреме 7:4 в полза на домакините от 48, като нямаше нито един точен. ЦСКА обърна тенденцията след почивката и завърши с 12:9 удара. Гостът шутира 4 пъти точно, воденият от Сашо Александров тим – веднъж. Но имаше една суператака на Пиедраита, пропуск негов след, отбелязвам, асистенция на Соле. Исак направи гениално движение, като се освободи по страхотен начин, залъгвайки, финтирайки с тялото си и оттам моментално, без да бави пас към Пиедраита. Но това беше страхотна атака и много от футболистите на ЦСКА трябва да видят точно как се пази скоростта в такива атаки, а не да се пипа топката, да се върти, да се „мачка“ с по пет-шест докосвания. Това беше показно. Имаше и още две-три такива атаки. Дори последният съдийски сигнал дойде при един бърз преход на ЦСКА, при който четирима футболисти на госта останаха срещу един техен съперник.

ЦСКА имаше 22 докосвания в наказателното поле на съперника. Дори през първото полувреме, когато повече се защитаваше, благодарение на тези изритани топки, ЦСКА направи 12 такива докосвания. А по отношение на центриранията бяха 19 в мача, много повече отдясно – 12. От тях пък над половината бяха на Ето’о. Имаше и няколко от фал на Петко Панайотов, който изпълняваше всички статични положения.

Победа в стил „ала Саша Илич“. Факт е, че Янев намали атракцията за сметка на рационалност, която виждаме напоследък при него. Досега той има 30 мача, откакто пое за трети път ЦСКА, като балансът е 22 победи, 4 равенства и 4 загуби – от Черно море, Септември, Лудогорец и от Левски.

По средата сме на плейофите и ЦСКА се нуждае още от победи, за да се подсигури с този план „Б“ за Европа. Най-добре ще бъде, ако той се осъществи преди финала за Купата”, заключи Тодор Шабански в своя YouTube подкаст “Добавено време”.