Левски живее в илюзия и ще продължава да вегетира

Шок, гръм, ужас, сензация – такива неща прочетохме в понеделник по повод уж неочакваната раздяла между ФК Левски и Станислав Генчев. Всъщност този естествен край на аферата бе предизвестен отдавна, да не кажа още с нелепото назначение на бившия треньор на Крумовград. Дяволът е заровен в детайлите.

И точно липсата на ясна информация за Генчев предопредели неговото фиаско. Не можеш да привлечеш треньор с неговия профил и да искаш след това чудеса на терена. Но експертизата в „Подуяне“ е пословична със своята некомпетентност относно играчи, а след ерата „Мъри“ – и спрямо треньори. Изборът на Генчев беше изцяло емоционален, а не прагматичен, както би трябвало да бъде.

В защита на Генчев, като най-голямо негово достойнство ще изтъкна твърдостта. Не е кой знае каква добродетел, но е за предпочитане пред нагаждачеството. Младият специалист твърдо отстояваше идеята си как да изглежда Левски и се провали с гръм и трясък, защото налаганият стил нито бе печеливш, нито бе атрактивен и ефикасен. На практика в историческия актив на треньора остава само една победа над вечния съперник. Останалите 37 точки за първенството, плюс класирането за четвъртфинал за купата изтичат в канала.

В защита на ръководството също могат да бъдат изказани оправдателни мотиви. Изборът за треньор на Левски е крайно непосилно начинание, предвид ограниченият брой прилични кандидати. Шансовете за успех са минимални, а възможността от провал винаги огромна. Да се върнем половин година назад и да се поставим на мястото на Сираков при кастинга за нов треньор. Ясно е, че опциите не са били кой знае колко по-различни от тази със Станислав Генчев. Малко е като „да избираш по-малкото зло!“. И в такива случаи влиза в сила онова прословуто „да му дадем шанс“. С добавката „пък каквото стане!“. Все пак няма как да не бие на очи фактът, че Генчев бе освободен с цели пет месеца по-рано от предвиденото по план.

Футболен клуб Левски вече не е проблем за Станислав Генчев, но остава проблем за така наречените ръководни фактори, като не премирам конкретен човек. Макар и Наско Сираков да се води мажоритарен собственик на хартия е напълно ясно, че действията му са коригирани от най-различни фактори. Дори не изключвам варианта в обозримо бъдеще да се събудим отново с гръм, трясък, шок и ужас и новината, че мажоритарния пакет от акции в Левски е поет от фондацията, по подобие на същия вариант в ЦСКА. А към този реалистичен вариант се прибавят и традиционните политически обвързаности, от които синият клуб не може да се отърве. Изглежда далечна възможност, но когато се търсят виновни за провалите, може да се стигне и по-далече от поредната треньорска глава за рязане!

Въпросът обаче не е в конкретна личност, а в бъдещето на безспорно най-популярния български футболен клуб. Или да го кажем по-точно – един от двата най-популярни. Огромната фенска маса на Левски никога няма да престане да има претенции и справедливи очаквания. Привържениците си имат и някакъв ориентир, който да го кажем направо в очите е периодът на Станимир Стоилов. И какви са перспективите Левски отново да влезе в дълъг розов период? Пак направо казано – никакви. Дали новият треньор ще бъде българин или чужденец е незначителна подробност, защото той ще се е провалил още със слагането на подписа. Реално погледнато той може само да лавира в конкретната обстановка без да прави генерални промени. С други думи – поредният котериен герой или господин за един ден. Причината е ясна – наследява лоши дадености като футболен материал и е почти обречен със селекцията, защото ще я прави на сляпо. Това за голямо съжаление на верните фенове, дори и на онези, които все още вярват на Сираков, може да се промени само по един начин, но той е невъзможен, защото Спасителят е зает с други задачи.

Този начин на управление на Левски е обречен на неуспех, защото нямат никакъв план къде искат да закарат клуба. Постигнаха временно добри резултати във финансово отношение, но не завъртяха бизнеса константно. Поради постоянни, груби грешки са неконкурентни, дори на отбори като Черно море и Ботев Пловдив. Промяна няма да има, защото те не искат да има промяна. Те искат статуквото да се запази, да вземат поредния обречен треньор и да си измият ръцете с него при неминуемото и неизбежно фиаско. Междувременно си остават шефове на Левски със съответното рекламно, медийно и финансово покритие. Тоест пълен егоизъм!

Краските около Левски не са сини, а черни. Ако нещо не се промени, Левски ще вегетира години напред. Някакви временни успехчета ще създават неоправдани илюзии, които след това ще се пукат като балони. Клубът се нуждае от пълна промяна на всички етажи на управление, защото сегашните нямат визия за бъдещето. И ще се хвърлят партенки като тази с новия стадион, но от това бърз ефект няма как да настъпи.

Оптимистичният вариант е пълна промяна в стереотипите, защото те са пагубни за клуба. Но тук вече е ролята на феновете, болшинството, от които на думи са недоволни от положението, но всъщност добре съжителстват с живуркането. И това е неокуражителната ситуация в „Подуяне“.

Материал на Жаклин Михайлов