Огромна фигура отсече: Левски не уважава легендите си

Николай Илиев е от онези имена, които са писали със златни букви историята на Левски. Роден на 31 март 1964 година, той е бивш централен защитник, носил синята фланелка с гордост, а след това защитавал цветовете на Болоня, Херта и Рен. През 1987 г. е избран за Футболист №1 на България, а през 1994 г. е част от националния отбор, стигнал до четвърто място в света. За съжаление, сериозна контузия прекъсва кариерата му преждевременно на едва 31 години.

Днес, Николай Илиев не спестява истината. В откровен разговор за ТОПСПОРТ той говори за липсата на уважение от клуба към легендите на Левски, за обезпокоителната политика и за наставника Веласкес, като подчертава, че според него има нужда от съвсем различен подход.

– Г-н Илиев, какво е Вашето мнение за случващото се в българския футбол в заключителната част на сезона?

Аз български футбол не гледам отдавна. Това не е българско първенство, това е чуждестранна лига. Левски и ЦСКА с колко чужденци ми играят… Къде ще е българският национален отбор тогава? Не се произвеждат наши кадри, не се грижат за детско-юношеските школи, за треньорите там. Затова няма да имаме и силен национален отбор. Не искам и да ги гледам…

– Гледахте ли сега Левски срещу Арда?

Ами не, защото бях в Италия.

– А по принцип следите ли случващото се в Левски?

Следя нещата. Живо ме интересува все пак. Това е моят отбор. Не смятам, че се прави нещо особено в правилна посока. Пак чужденци и т.н… Просто ДЮШ играят със сърце и душа и винаги за първо място. Това да ми обяснява Веласкес, че второто място е успех… Да, в сравнение с това, че толкова време не сме били на второ място, но ние трябва да гоним непрекъснато първото място.

– Да, това дразни доста голяма част от феновете – повтарянето на второто място като някакъв успех. Може би за него е нещо голямо като постижение в треньорската му кариера, но за Левски като клуб и история, изобщо не е…

Да, естествено! Аз затова казвам – юношите винаги играят за първо място, със сърце и душа. Второто място никога не е било успех за нас. Така че да обърнат внимание на ДЮШ – това е първото нещо, което трябва да направят. Треньорите трябва да се усъвършенстват не всяка година, а всеки месец, всяка седмица, всеки ден, за да извадят добри футболисти. Аз съм сигурен, че с юноши можеше да се постигнат добри резултати в това слабо първенство. Да не говорим, че много се говори за черно тото. Футболът стана бизнес, никой не го интересува самият футбол, интересува го бизнесът, парите. Това е другото нещо, което не ми харесва.

– Лудогорец стана шампион с доста чужденци в състава, за които вече говорихте. Това обаче стана пред празни трибуни. Какво смятате за това?

Празните трибуни ги виждаме. Там се дават много пари за чужденци, горе-долу идва и качество, но не можем да кажем, че тази година Лудогорец е нещо невероятно. Самото първенство е слабо. Всеки отбор може да победи другия. В крайна сметка наистина почва да си мисли човек за черно тото, за залагания, за такива неща. Много съмнителни резултати станаха тази година в първенството.

– Имате ли някои мачове конкретно предвид?

Няма как да ги спомена, то се вижда от всички.

– Да се върнем към темата с Левски. Вече споменахте тотално сгрешената политика в клуба. Това включва ли и бъдещето на Веласкес? Трябва ли той да остане или споделяте мнението на Емил Велев, че е хубаво да се насочи към раздаването на шезлонги в Палма де Майорка?

Повечето натам се ориентирам и аз. Аз първи го казах, после и други легенди, които даваха интервюта… Той Веласкес, може би като играе Левски, той отива някакъв друг мач да гледа. Не вижда какво става на терена. После някакви хвалби – нещо невероятно, със сърце, с душа, с раздаване. Ние, където смятам, че разбираме доста от футбол, а и публиката ги вижда тези неща. Кой въобще измисли да го доведе този треньор? Поне засега, разбира се, трябва да му се даде шанс, повече заради новата обстановка, в която е. Начинът обаче, по който се изказва, наистина е все едно не присъства на мачовете на Левски, а на някой друг отбор.

– Слушахте ли мнението на Алекс Колев, който каза: „Веласкес си е Веласкес“? Какво смятате за него?

Това го прочетох, да – че Генчев е страшен треньор, а другият си е Веласкес. Предполагам, че на много хора им е прозвучало така…

– Да, това изглежда имаше предвид. Отделно загатна, че колективът не е на много добро ниво, за което се говори отдавна…

Това са неща отвътре. За самата атмосфера, с изключение на спонсорите и „Сини сърца“, които ги поздравявам, никой не мисли за тези, които сме си дали здравето за любимия отбор. Просто си гледат само своите неща. Може би някои хора се притесняват да не бъдат засенчени с присъствието ни на стадиона. Както и да е, уважението го няма към нас, с изключение на спонсорите и „Сини сърца“, както вече казах.

– Имате предвид, че не се показва такова уважение към легендите – да ви поканят на мач, да ви отдадат заслуженото?

Спонсорите ни канят и „Сини сърца“ правят непрекъснато събирания. Страхотни неща. Мислят за хората, които са писали със златни букви историята на Левски. Нищо, ние не се сърдим. Така са преценили…

– Какъв съвет бихте дали на Наско Сираков за Левски, ако Ви попита?

Ако ме пита… Ами, нека ме попита първо… Сигурен съм, че той знае и отговора.

– Бихте ли ни го казали?

Нека самият той ме попита първо…

– За финал – как бихте обобщили положението в българския футбол?

Положението се вижда от всички. То е ясно, то е видимо. Притеснително е, че продължаваме да си вървим по този път. Ние никаква промяна не правим в българския футбол. Ние не сме на дъното, ние дълбаем дъното и продължаваме надолу. За съжаление. Какво означава това, че отборите искат да няма лимит на чужденците? Ама няма такова нещо, ако искаш да има национален отбор. БФС решава – максимум трима души на терена чужденци, както когато бях в Италия. Пък вие, ако искате, си взимайте и 200 чужденци. Като имате пари – взимайте, ама като не са качествени, за какво са ни?! Пада и ниво, и всичко.

– Благодаря Ви за откровения разговор!

Аз винаги съм честен и не се притеснявам да казвам това, което мисля!