Онова вечно недоизясненото – дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, дали всъщност полуоптомистът е полупесимист, важи в пълна степен за представянето на Левски през отминалата кампания. Второто място на сините, откъдето и да го погледнем статистически, не се бе случвало от години, а това в края на първенството стана център на полемики – трябва ли това да се счита за успех на фона на последните сезони, или пък щом е второ място, изибщо не трябва да го споменаваме.

Шампионатът по традиция стартира с обичайните цели, които този път бяха сложени на масата от Станислав Генчев. Нямаше как бивш играч на Левски, вече облякъл треньорския анцуг, да говори с половинчати изрази и с несигурно изражение на лицето и така аудиторията бе напомпана с поредната доза очаквания. Още повече, че с отсъствието от международната сцена, завещано от Николай Костов, Генчев имаше достатъчно кондиционно и спортно-техническо време да направи отбор по свой вкус.

И което трябва да отбележим задължително – с изцяло своя селекция, което не се случва често на треньор на български отбор. По-късно тази свобода на трансферния пазар бе отчетена като грешка от човека, който може да разрешава или да забранява всяка една покупка или продажба, а именно Наско Сираков.

Същият в края на полусезона обяви раздяла със Станислав Генчев, който стартира сезона да не кажем много добре, но много прилично. Гръмкото 6:1 за сините в „Надежда“ и то с ударно начало даде надежда и на Сираков и на запалянковците, че свежата треньорска кръв този път ще доведе до нещо сериозно. После 4:0 у дома с Ботев Враца, нови 3 точки след 2:0 на „Лаута“, 3:0 над Крумовград и някъде тук цялата синя общност притаи дъх, защото ако тази серия бе продължила и в Разград, вече щеше да стане интересно.

Лудогорец обаче резонно си би и всички сини слязоха на земята, мечтите пак станаха безплатни, а победата над ЦСКА не бе успокоително хапче, защото ревизията показа, че Станислав Генчев и отборът му имат още фурни с хляб за изяждане. Малко след това сините паднаха и от Ботев Пловдив и от Берое, че и от Септември, и вече бе ясно, че това е поредният нулев шампионат.

Заслужено или незаслужено бе махнат Станислав Генчев, е въпрос, който ни препраща към горните редове, за непълното щастие и на полусезона Левски се върна в първи клас, а после и в детската градина, защото на Нова година отборът нямаше треньор и така до момента, в който отнякъде се появи Хулио Веласкес.

Испанецът със сигурност веднага бе научил, че собственикът е уволнил Генчев с мотив „а на вас играта харесваше ли ви?“, което трябваше да означава, че от този момент нататък новият треньор трябва да направи Левски харесван. Промяната на схемата от 3-5-2 някак заработи в полза на Веласкес и въпреки недобрите контроли в Турция, той шашна всички не с резултата 2:1, а с играта срещу Лудогорец. Малко му трябваше на полуоптимиста да стане почти оптимист, щом хегемона бе надигран, значи може и да стане работата.

Е, работата мина през 2:2 с ЦСКА с героично късно изравняване на двата гола пасив и после през 3:3 със Славия пак с късен шут на Алдаир и така като се заредиха едни хиксове, та до последния плейофен мач с Черно море при 0:0. Като преди това същите моряци бяха победили на „Герена“ в един от мачовете, в които съперников треньор изнасяше лекция на Веласкес как се води двубой, как се правят промени в движение и как едни по-евтини футболисти образуват по-научен и грамотен отбор. И в крайна сметка, с нова схема и с нов треньор, си имаме същият неясен, блудкав и труден за разбиране Левски.

Последният мач във Варна може да бъде събирателен образ на представянето на тима през сезона. Тичат на „Тича“, подават си я, движат се напред и назад, наляво и надясно, но видимо без идея как точно да превземат вратата на противника, което е същността на футбола. А липсата на производство на офанзивни идеи в тренировъчния процес се наблюдаваше цяла пролет. Поне да имаше реализатори, които вкарват от нищото…

В крайна сметка Левски остана единственият ненаграден отбор. Което ни връща към първите изречения и недоизяснения въпрос – успех ли е второто място всъщност, или поредния провален сезон. Да, на треньорът сигурно му се искаше да вкара в албума си снимки с медал и някакво награждаване, макар и без празнични нюанси в кадрите, но това вече произвежда нови въпроси от рода на – има ли Веласкес манталитет на победител, става ли за Левски и има ли нещо за довършване.

Желю Станков, "Тема Спорт"