Вече е време Левски да мисли за пролетта

Желю СТАНКОВ, "Тема Спорт"

Левски за първи път от много години има лукса да разполага с така наречената дълга резервна скамейка, а поновому казват широчина в състава. Треньорите на сините през последните лета винаги са стигали до напечения момент, в който, като се обърнат с гръб към терена, и им идва да се хванат за главата кого да пуснат, като това особено се отнася за случаите, когато столичани са изоставащи в резултата.

Сега Хулио Веласкес, който постоянно казва, че е горд да води Левски, трябва да е истински щастлив, че има възможност да прави всякакви експерименти в границите на допустимото.

Разбира се, че е твърде рано испанският наставник да може да си позволи да обособи ярко два състава, един за международната сцена и един за вътрешното първенство, но на този етап това не е крайно належащо. Програмата на тима сега е такава, че Веласкес има опция да прави своеобразни миксове, последният вариант го видяхме срещу Спартак Варна, но в момента пък на главата му се стовариха и контузии.

Треньорът на сините изобщо не обича да го забъркват в дискусии за по-далечното бъдеще на тима, но вече ще му се налага, ако иска догодина Левски да е по-сериозен отбор, пейката да е още по-широка и Лудогорец да усеща реално, че някой му диша във врата. Това трябва да е стремежът на шефовете на сините и лятната европейска еуфория не трябва да вади клуба от релсите на дългосрочното планиране.

Ето сега има казус с нападението. На Рупанов му кацна пиленцето на рамото. Той си го храни, пои го и съвсем очаквано синята общественост вече апелира Веласкес да командирова Сангаре към резервната скамейка. Човекът с маската обаче взе, че се контузи, което не би трябвало да звучи като неочаквано, като се има предвид, че Сангаре постоянно влиза в единоборства, след коиточесто пада.

Преди това се появиха заглавия за едва ли не обезсмислянето на евентуална сделка за набелязания Андре Кловис. Защо са цели трима нападатели, при условие че Веласкес стартира мачовете с един чист таран?! Тоест не било икономически и спортно-технически обосновано Левски да има трима еднотипни нападатели.

Рупанов вкара на Спартак Варна и всичко щеше да бъде цветя и рози, ако и Сангаре беше здрав, формата на българина щеше да го стресне и за четвъртък в Баку треньорът да се чуди кого да пусне. И ако това е французинът, да се развихри и той с гол срещу Сабах и после с АЗ Алкмаар, вече Веласкес наистина да се хване за главата, но не като предшествениците си от недоимък, а от излишък. И на плейофа вече всичко да е каквото сабя покаже, пък после ще му мислим.

Въпросът обаче е за после, когато в един момент на „Герена“ пак ще си чешат главите – ама какво да правим с Лудогорец, те пак взеха скъпи футболисти и как ще им държим нивото до края на сезона. А един от вариантите Левски да стои конкурентно е да се вземе още един нападател по-сериозен от наличните двама и така по естествен път Сангаре да си остане трети избор. Този въпрос сега се неглижира, но ако сините се класират в Лигата на конференциите и пердашат мачове до Нова година в цикъл четвъртък-неделя, ще е голям зор не в Европа, а у нас.

Защото в крайна сметка на запалянковците в един момент ще им стане все тая поради каква причина тимът пак е втори, защото нали Левски-европейски ще ги топли до зимата. Да, де, ама идеята е треньорът на сините, който и да е той, вече да има не просто широка скамейка, а истинска селекция за атака на шампионската титла. Това сега все още си е живуркане, но с малко лукс и екстри.

Да, рутинните победи в първенството доскоро липсваха, но нека припомним, че Левски все още стъпва върху тънък лед – в четвъртък Сабах можеше да вкара, преди Рупанов да взриви трибуните, а в последната минута в неделя същите трибуни, аха, да се разочароват, ако Бернардо Коуто бе изравнил за Спартак Варна. И сега всички щяха да признаят, че в отбора трябва още и още качество, а не да се мисли мач за мач.