С испанец по немски, сега и в Нидерландия

Левски има испански треньор, който обаче видимо изповядва някаква разновидност на немската футболна философия. И в тази връзка нa феновете им се иска сините да бъдат обект на сравнения с онова историческото военно правило, че германецът е жив докато не видите главата му на метър от тялото. Тази препратка към футбола дълги години важеше за Байерн и националния отбор на Германия, но сега вече времената са други.

От два дни насам, от Левски на пръв поглед доста бодряшки ни обясняват, че нищо в сблъсъка с АЗ Алкмаар не е загубено. И ако тези напарфюмирани фрази от отговорните фактори на „Герена“ бяха изричани преди година или две, бихме се усъмнили в искренността и бихме ги пратили в шкафа с другите куртоазии. Дори при 1:1 с Айнтрахт в София, на заминаване за реванша сините бяха овесили носове. Не, че отиваха в Германия на туризъм, но никой не вярваше да стане нещо. Сега обаче е някак различно и причината не е, че нидерландския съперник е една идея по-ниска категория от тима от Франкфурт. Дозата оптимизъм в Левски се базира именно на влиянието на испанския треньор спрямо спортно-техническия потенциал на футболистите и отбора като цяло, но и в чисто психологическия и мотивационен аспект.

Не, нямаме предвид, че Веласкес непрекъснато скача около тъчлинията и дори в големи периоди е извън очертанията на техническата зона. То така ако ставало, сега Вили Вуцов щеше да е треньор минимум на Севиля. Въпросът е, че Хулио някак е научил хората си да могат да реагират на всякакви обстоятелства.

Това, което е убягнало или поне не е коментирано – треньорът на Левски направи кратък престой, седейки на пейката на стадион „Васил Левски“, започнал малко след първия съдийски сигнал и продължил няколко минути. Не опитваме да гадаем, но допускаме, че Веласкес за първи път вижда срещу своите момчета толкова нареден и правилно движещ се отбор, нещо повече от Брага. И не че е изпаднал веднага в размисли и страсти колко далеч е неговия отбор от средно европейския футбол и как трудно ще ги излъже тези. Сигурно Хулио е предвидил, че в един момент онези ще настъпят и Левскии после как би наваксал.

Това е немското в Левски на испанеца. Случи му се няколко пъти миналия сезон да догонва, показателни са изоставанията с по два гола от ЦСКА и Славия, а наскоро сините обърнаха Септември именно с немска воля и дух, макар и при други обстоятелства с далеч по-малък заряд.

Дали обаче е възможно Левски да повтори упражнението, макар и вече извън рамките на 90 минути и да пренесе стремежа към битка в реванша? Ясно, че на първи и втори поглед мисията е невъзможна, но пък стратегията да се заяви ясно целта е някаква промяна. Отиваме да се забавляваме, отиваме да се покажем, това ще ни е европейската черешка на тортата – тези витиевати фрази са във фризера. И този път имаме карегорични намерения съперникът да бъде победен на неговия стадион. Това със забавлението е ясно, показването – няма как играчите да не подозират, че този мач ще бъде в радара на много треньори и скаути и в крайна сметка идеята е сините да започнат реванша освободено и пределно дисциплинирано. Това е един от отпечатъците на Левски при този треньор. Ако искате го наречете непримиримост, но малко български отбори ще реагират така след първия гол на АЗ в София, със създаване на реална възможност за изравняване и настъпателни, а след сравнително бързото инкасиране на втория гол, без хаотични и рисковани действия за връщане на поне едно попадение.

Наистина би било доста интересно дали Веласкес е замислил някаква изненада. След разузнат съперник е едно, но след вече изигран първи мач е различно. Сините винаги вдигат нивото на реванша. И се надяват това да стане още един път.

Материал на Желю Станков, в-к Тема спорт

Снимка: Lap.bg