Янаки ДИМИТРОВ, Тема Спорт

На Кубертеновия принцип – такова бе участието на Левски в битката с Лудогорец в четвъртък. Сините и треньорът им Хулио Веласкес изглеждаха като хора, които са отишли в Разград само, защото са получили квота да са там, без значение какво ще се случи на терена…

И като споменахме великия барон Пиер дьо Кубертен, пред очите ни веднага изниква една сценка от още прясната олимпиада в Милано/Кортина. След края на слалома в Бормио хондурасецът Ричардсън Виано с усмивка на лице си проправяше път между журналисти и фенове. Сграбчил ските като дете, със зареян поглед, радостен, че е сбъднал мечтата си.

свързани статии

Естествено, никой не прояви интерес към него, освен момче от поддръжката, искащо спортистът да му даде трикото със стартовия номер. Но още по-естествено, Виано просто кимна, че това няма как да се случи. Защото скиорът под номер 2245 в световната ранглиста бе финиширал на 29 място и бе изпреварил цели 10 души.

Всъщност, той се бе преборил със себе си, след това с отвратителното трасе в първия манш, за да е накрая с най-слънчевото настроение, каквото стана и времето на пистата. Бе преборил и съперници, за да надхвърли и най-смелите си мечти – няма как да го видите в Топ 30 на Световна купа, но ето че бе там, при това на Олимпиада.

Пак в Милано/Кортина, до съкровеното си желание не стигна Линдзи Вон. Тя стартира в спускането със скъсана кръстна връзка на лявото коляно, но допусна грешка, падна зверски и потроши на няколко място крака си, като дори можеше да се стигне до ампутация. 13 секунди пътуване към вечността – това бяха за нея Игрите, защото за толкова кратко време доказа, че човек го определят силата на духа и волята му.

„Надявам се, че ако ще запомните нещо от моето пътуване, то е да имате смелостта да се осмелите да направите нещо голямо. Животът е прекалено кратък, за да не рискувате. Защото единственият провал в живота е да не опиташ“, написа тя от болничната стая след поредната операция.

Позволихме си това нестандартно начало, защото на „Хювефарма арена“ Левски просто не опита да победи Лудогорец. Трябваше да се осмели и да мечтае за своя шампионски мач, защото той наистина можеше да се окаже такъв. Но вместо това бе погълнат от бездната на объркването изкопана от собствения му треньор.

Левски не е 2245 в ранглистата, но се държа точно като такъв срещу хегемона, който само чакаше да бъде бутнат в пропастта. Имаше 12 точки преднина, натрупани заради отличното проучване и анализиране на съперниците от Хулио Веласкес. Който обаче във важни мачове явно не може да си прочете записките и изумява първо със стартов състав, а след това разположението на играчите по терена. И в хода на мача те така са завъртени в центрофуга, но не от съперника, а от наставника, че забравят като какви са го започнали.

Защото го завършват със съвсем други функции. Три дни по-рано Лудогорец едва изкопчи точка на същия стадион с идентичен гол на Ерик Маркус от свободен удар. Явно на Веласкес, щаба му и вратаря Светослав Вуцов е убягнал този факт. При добър скаутски анализ стражът трябваше да си спре на гърди изстрела на бразилеца.

И Левски да си тръгне по живо по здраво, изпълнил и дори преизпълнил „смелата мечта“ на испанеца. Този кахър изскочи в 80-ата минута. Лошото е, че преди него сините не сториха нищо, не пробваха и за момент да се надиграват със съперника. Имаше някакви наченки на показване на мускули в началото, но след прекъсването на мача заради хвърлена бомбичка на терена в средата на първото полувреме, те изчезнаха. И отборът заигра откровено защитно.

При бърз поглед на двубоите на Лудогорец в евротурнирните и експресен преглед на записите с головете в мрежата на разградчани веднага се набива на очи, че по-голяма част от тях стават през зоната на левия бек Антон Недялков. Това обаче явно е останало скрито за Веласкес. Защото на фланга срещу него националът имаше… двама бекове.

При това в ролята на крило влезе Оливер Камдем, който на „Герена“ е със статут на „най-добрия в дефанзивен план краен защитник“. Поне Хулио да бе пуснал Алдаир по-напред от французина. Но и при двата варианта Левски просто сам отказа да атакува най-слабото звено на опонента. Направи го един единствен път – след час игра, когато там напредна Радослав Кирилов и центрира остро по земя, но топката бе избита пред Евертон.

Това нещо като полу-положение бе сътворено за цял мач. За над 100 минути (б.а. – с продълженията) сините така и не използваха скоростта и остротата на национала и Евертон Бала… На терена имаше буламач от крила (б.а. – и Око-Флекс е такова) и бекове – трети десен бе Серафимов, а за капак в края в тази зона поигра и Кирилов?!

Сините тотално загубиха битката в центъра на терена и действията им бяха разпокъсани, защото Майкон трябваше да ходи по свирката на Станич, а не сърбинът по тази на бразилеца. Те бяха притиснати, не успяваха да организират и изнесат по-напред играта, но смяната на Сула закъсня.

Всъщност Левски сбърка чука с наковалнята. Вместо да удрят с все сила, ако ще и до счупване на дръжката съперника, сините сами се поставиха в ролята на боксов чувал. Имаха огромна подкрепа зад гърба си, голям аванс, всички предпоставки да протегнат ръце към златните медали, да ги свалят от вратовете на съперника и ритуално да ги сложат на своите. Но в Разград не показаха, че имат дръзновение да го направят. Предпочетоха да се носят по течението. И логично бяха наказани.

„Ще изиграем изключителен мач“, закани се Хулио Веласкес на тръгване за Разград, а след мача заключи: „Доволен съм, трябваше да завършим 0:0“. Приказки, които нямат нищо общо с реалността. Поне не и тази, в която феновете искат да бъдат. Да, Левски можеше да се провали и с офанзивен футбол. Но всъщност се провали, защото не опита.