Шампионската титла на Левски стана причина за истинска еуфория сред синята общност, а предстоящите сблъсъци с Борац Баня Лука от първия квалификационен кръг на Шампионската лига се разглеждат от привържениците на тима като началото на дълъг европейски поход. Извън субективните усещания играчите на Хулио Веласкес наистина написаха история, ставайки първият софийски клуб от 2009 година, който успява да се добере до златните медали от първенството.

Хегемонията на Лудогорец, предшествана от двата триумфа на Литекс, накараха цяло поколение столичани да забрави какво означават шампионски празненства. Неутралните фенове възприеха това със задоволство, тъй като между 1967 и 1986 г. Левски, ЦСКА и Локомотив на свой ред не дадоха шанс на отбор извън София да спечели. По този начин българската столица излезе от списъка на главните градове в Европа и света, които все още са в очакване на титла след дълга пауза. В него има както мегаполиси, така и такива, които са столици само номинално и футболната традиция не е достатъчно развита.

Преди това обаче трябва да отбележим, че серията от 17 години има само един подобен аналог на Балканския полуостров (б.а. – в случая тук не включваме Турция, чийто казус ще бъде разгледан отделно). Между титлите на Олимпия Любляна от 1995 и 2016-а цели 20 поредни години шампион на Словения е отбор извън столицата. В 13 случая победител е Марибор, 4 титли са за Горица, 2 за Домжале, като дори Копер успява да се окичи с венеца на победител. С малки изключения подобни периоди са изключително нетипични за региона. Максималното време, в което тим от Букурещ не е ставал шампион на Румъния е 8 години. След титлата на Стяуа от 2015-а следват 5 триумфа на ЧФР Клуж и по един на Астра, Виторул и Фарул, преди отборът на Джиджи Бекали да се върне на върха под формата на ФКСБ.

свързани статии

Сушата на албанската столица Тирана също продължава 8 години. Победата в Категория Супериоръ на Динамо през 2010-а е последвана от истинска хегемония на Скендербег Корча, взел 7 титли, като между тях се намира място и за една на Кукъси.

Най-голяма текуща серия е в Босна и Херцеговина – след „ковидната“ титла на ФК Сараево през 2020-а Борац Баня Лука и Зрински Мостар имат по 3 на сметката си. Косово пък се намира в поредица от 5 поредни шампионата без столичен отбор шампион – между 2022 и 2024 г. победител бе Балкани Сухарекъ, а през последните 2 сезона титлата отиваше в Дрита Гилян. 3 години пък е максимумът в Северна Македония, като през настоящия сезон Вардар прекъсна последната подобна серия, в която Струга 2 пъти бе на върха, а веднъж там се озова Шкендия. Подобна е ситуацията и в Черна гора, където най-титулуваният клуб е столичният Будучност. През 2013 и 2014 година обаче първи е Сутиеска, а през 2015-а шампион е Рудар Плевля, преди титлата да отиде при ОФК Титоград (б.а. – известен с новото си име Младост Подгорица).

В периода на независима Хърватска максимумът, който отборите извън Загреб са успявали да направят, е 2 поредни титли, като на 2 пъти това постига Хайдук. Наличието на атинските Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК пък прави така, че никога провинцията не е успявала да спечели шампионското отличие в Гърция повече от веднъж. Така стигаме до Сърбия, която след разпада на Югославия има само 3 различни шампиона, всички от които са от Белград – Цървена звезда, Партизан и Обилич. Казано с други думи, рано или късно всички пътища все пак водят към столицата.

Материал на Теодор Борисов

* заглавието е на Gol.bg