Шампионът на България Левски днес потегля в дълго и опасно, откъм трудни моменти, европейски пътешествие. Голямата цел е някъде в края на август, по възможност на стадион „Васил Левски“, да цари онази невероятна синя еуфория. И веднага уточнявам, че не пиша за утешителната награда, каквато би била попадане в групова фаза на Лига Европа или Лигата на конференциите, а за самата черешка на тортата – Шампионската лига.

Точно 20 години след Чудото на „Бентегоди“, в Левски отново имат всички основания да мечтаят. А мечтите са, за да се сбъдват. Това му е хубаво на футбола, прокобите са до време, а след това може да отидеш и на другия полюс.

свързани статии

Но всяка европейска кампания започва по свой специфичен начин. И за отбор, който не е играл в квалификационен цикъл на ШЛ от цели 17 години, нещата няма как да не са трудни. Всъщност си припомням, че последният мач на Левски в най-престижния турнир бе срещу Дебрецен във вече далечната 2009-а. И онези двубои си бяха много специфични и важни за синия клуб.

При тогавашния регламент Левски отстрани Санта Хулия от Андора и Баку от Азербайджан, преди да се изправи срещу унгарския шампион в плейофен сблъсък. За разлика оттогава, сега стъпалата са с едно повече, със съответната градация по трудност.

Първото и най-лесното за прескачане се нарича Борац от Баня Лука. И съвсем не е географско откритие, защото този клуб има 20-ина сезона в Югославската „Супер лига“.

Наричам я така, защото за мен, в онези години, беше едно от най-силните първенства в света. И за да не бъда голословен, ще припомня, че на 11 май 1988 година на стадиона на Партизан Белград, във финал за купата на страната, Борац срази с 1:0 Цървена звезда. Същата Звезда, която три години по-късно спечели КЕШ на стадиона в Бари….

Четете целия материал в днешния брой на вестник “Тема Спорт”