Левски прескочи и второто балканско препятствие по пътя към лелеяните групи на Шампионската лига. Миражът за второ участие в същинската част на най-значимия и меродавен турнир в света се приближава със страшна сила. Сините вече са само на две стъпки от най-голямата си мечта. И изобщо не трябва да се примиряват с каквито и да е било други групи. Този отбор може още, още и още. И го доказа в реванша срещу Университатя Крайова.

Голяма класа е да поведеш с 2:0, респективно 3:0 общ резултат до 15-а минута като гост, и рано-рано да си оплетеш кошницата. Няма как да не се направи паралел с най-големия мач в историята на Левски срещу Киево, когато събитията на „Бентегоди“ също преминаха през 0:2 за гостите тогава. Не правя сравненията, за да противопоставям, а за да илюстрирам равнището на актуалната формация на Хулио Веласкес. Тя изобщо не е стигнала до своя максимум, но това трябва да се случи в края на август, защото догодина България може да бъде с друг участник в ШЛ!?

В почти всеки мач и всяка победа Хулио Веласкес поставя своя неповторим отпечатък. В Крайова тактическият му гений заработи след изравнителния гол на домакините. Противно на нормалната логика, след като ножа опря да кокала, сините фланелки заиграха най-добрия си футбол и категорично показаха по всички възможни начини, че са по-силният отбор на терена.

Илюстрация са двете греди на Кристиан Димитров и Сержиньо и другите сериозни опасности пред румънската врата. Ако трябва да броим положенията от 48-а минута до последния сигнал на безупречния Матео Марченаро, то те бяха три към едно в полза на гостите. Смятам, че няма човек гледал двубоя, който да не признае безспорното превъзходство на Левски. И заслуженият успех!

Четете целия материал на Жаклин Михайлов в новия брой на "Тема спорт"

* заглавието е на Gol.bg