Левски надскочи себе си в Шампионската лига – голямото тепърва предстои

Левски няма от какво да се срамува. Напротив. След болезнената вечер в Атина „сините“ трябва да вдигнат глави и да погледнат към това, което постигнаха през последните два месеца. Отбор, за който преди началото на сезона мечтата беше да стигне до основната фаза на Лигата на конференциите, се озова на 90 минути от Шампионската лига. Левски не успя да прескочи последното препятствие в лицето на АЕК Атина, но си гарантира място в основната фаза на Лига Европа. По мое мнение това не е просто успех. Това е доказателство, че Левски надскочи себе си.

Да, 0:4 боли. Особено след 0:0 в София и след представянето в първия мач, което даде основание на всеки левскар да повярва, че чудото е възможно. АЕК показа класата си в реванша, вкара три пъти още до 29-ата минута и сложи край на мечтата за завръщане на Левски в най-силния клубен турнир на Европа за първи път от сезон 2006/07.

Но една тежка вечер не може и не бива да изтрива всичко, което Левски направи преди нея.

Левски стигна там, където малцина го очакваха

Нека се върнем само два месеца назад. Колко хора реално очакваха Левски да играе в плейофите на Шампионската лига? Колко щяха да откажат преди началото на европейската кампания гарантирано участие в основната фаза на Лига Европа? Вероятно почти никой.

Мечтата беше Лигата на конференциите. Реалистичната голяма цел беше Левски най-после да си осигури европейска есен. Шампионската лига изглеждаше като нещо далечно, почти недостижимо за клуб, който тепърва се опитва да се върне на мястото, което историята и публиката му изискват.

Вместо това Левски стигна до последното стъпало пред най-богатия и престижен клубен турнир на планетата. И не стигна дотам по случайност. По пътя бяха отстранени Борац Баня Лука, Университатя Крайова и Кайрат Алмати. И трите имена заслужават внимание, защото резултатите им през последните сезони показват достатъчно ясно през какви съперници премина Левски.

Борац достигна до осминафиналите на Лигата на конференциите през сезон 2024/25 – историческо постижение за клуба. Босненците преминаха основната фаза, елиминираха Олимпия Любляна и отпаднаха от Рапид Виена чак след продължения.

Университатя Крайова също натрупа сериозен европейски опит. Румънците играха в основната фаза на Лигата на конференциите през миналия сезон и записаха, наред с другото, победа над германския Майнц.

А Кайрат? Само година по-рано казахстанският шампион елиминира Селтик и влезе в основната фаза на Шампионската лига. Там игра срещу Реал Мадрид, Интер, Арсенал, Спортинг и други представители на европейския елит.

Това не са случайни отбори, дошли в Европа само за да попълнят схемата на квалификациите. Левски ги елиминира. Именно затова стигането до плейофа на Шампионската лига трябва да бъде оценено подобаващо.

Най-важното е, че това е само началото на проекта

За мен обаче има нещо дори по-важно от самите резултати. Този европейски пробив не идва в края на дългогодишен проект, в който са инвестирани десетки милиони и постепенно е изграден скъп състав. Идва практически в началото.

Само допреди месеци реалността на Левски беше съвсем различна. Клубът търсеше свободни агенти, футболисти от по-ниските дивизии на Португалия и Бразилия и играчи, при които финансовият риск е сведен до минимум. Това беше необходимост, а не избор. Левски трябваше да бъде изключително внимателен с всяко евро.

Това лято за първи път от много време клубът започна да плаща трансферни суми и да инвестира по-смело в селекцията. Но дори и тези пари изглеждат нищожни, когато бъдат поставени до възможностите на АЕК и на клубовете от добрата средноевропейска класа.

Точно тук е голямата разлика. Левски все още не разполага с техния бюджет, но вече започва да се доближава до тях на терена. Първият мач срещу АЕК го показа. 0:0 срещу гръцкия шампион остави всичко отворено преди реванша. А когато един отбор с далеч по-скромни финансови възможности стигне до последните 90 минути преди основната фаза на Шампионската лига, значи някъде се работи правилно.

Реваншът показа и другата страна – колко още има да се извърви. АЕК наказа безмилостно грешките на Левски. Лука Йович откри още в 7-ата минута, Барнабаш Варга вкара два пъти до 29-ата, а Разван Марин оформи 4:0 от дузпа след почивката. Това също е урок. И може би точно такъв урок е необходим на един отбор, който расте.

Загубата от АЕК не трябва да променя посоката

Във футбола съществува един много опасен навик – след голям успех всички да бъдат велики, а след тежка загуба изведнъж всичко да се окаже грешно. Левски не трябва да попада в този капан. Нито ръководството, нито футболистите, нито привържениците. 0:4 в Атина не означава, че изминатият път е бил напразен. Не означава, че селекцията е лоша. Не означава, че треньорът изведнъж не разбира футбола. Означава единствено, че в конкретната вечер Левски срещна по-силен, по-опитен и по-богат съперник, който наказа почти всяка негова грешка.

Това е Шампионската лига. Там цената на грешките е такава. Горчивината е разбираема, защото апетитът идва с яденето. Когато си стигнал толкова близо, вече не ти е достатъчно да кажеш: „И това е успех“. Искаш още. След 0:0 в първия двубой всеки левскар е мечтал за химна на Шампионската лига на „Герена“. Не се получи.

Но когато емоцията от Атина отмине, ще останат фактите – Левски ще играе в основната фаза на Лига Европа. Само допреди няколко месеца подобен сценарий щеше да изглежда като огромен успех. Днес оставя лека горчивина. И парадоксално, точно това показва колко много се промениха очакванията към този отбор.

Хулио Веласкес трябва да получи най-ценното във футбола – време

И тук стигаме до човека, около когото според мен трябва да продължи изграждането на този Левски – Хулио Веласкес. Испанецът заслужава не просто похвали за европейското лято. Той заслужава доверие. Левски има нужда да прекъсне порочния кръг, на който сме се нагледали до безкрайност през годините  в нашия футбол– един треньор идва, започва проект, след няколко лоши резултата напрежението се увеличава и всичко започва отначало.

По мое мнение Веласкес трябва да получи възможността да се превърне в своеобразния сър Алекс Фъргюсън на Левски. Не говоря, разбира се, за сравнение между кариерите или трофеите им. Говоря за принципа – един треньор да получи време да изгради отбор по своя философия, да прави грешки, да ги поправя, да развива футболисти и всяко следващо лято да надгражда постигнатото.

Защото Левски в момента има нещо, което много трудно се купува с пари – посока. Има треньорска идея. Има футболисти, които се развиват. Има ръководство, което постепенно получава по-големи възможности за селекция. И най-вече има публика, която отдавна доказа, че може да бъде фундаментът, върху който клубът да се върне там, където иска да бъде.

Сигурен съм в едно – най-голямата грешка сега би била този процес да бъде прекъснат при първата сериозна криза. Така не се изграждат големи отбори.

Левски надскочи себе си, но вече трябва да вдигне летвата

Най-голямото постижение на това европейско лято може би не е дори класирането за основната фаза на Лига Европа. То е промяната в мисленето. Преди началото на квалификациите Лигата на конференциите изглеждаше като мечта. Днес Левски е разочарован, че не е влязъл в Шампионската лига.

Само това изречение показва колко голям път беше изминат за изключително кратко време. Затова на „Герена“ трябва да бъдат горди. Не самодоволни – горди. Разликата е огромна.

Самодоволството казва, че направеното е достатъчно. Гордостта означава да осъзнаеш колко си постигнал и да поискаш следващия път повече.

Левски надскочи себе си в Шампионската лига. Стигна до плейофа, елиминира три сериозни съперника и си осигури европейска есен в Лига Европа в момент, в който този проект тепърва започва да набира скорост.

Какво може да се случи, ако след година този състав бъде по-силен? Ако след две години Левски разполага с по-голям бюджет? Ако клубът продължи да продава добре, да инвестира разумно и да надгражда, вместо всяко лято да започва от нулата? Това са въпросите, които трябва да вълнуват левскарите след Атина. Не 0:4. Този резултат ще остане в статистиката. Но не той трябва да определя оценката за европейското лято.

Левски загуби битката за Шампионската лига, но спечели нещо, което може да се окаже много по-ценно в дългосрочен план – доказателството, че върви в правилната посока. Сега треньор, футболисти, ръководство и привърженици трябва да продължат заедно.

Защото по мое мнение в Левски наистина започва да се гради нещо голямо. А най-хубавото за „сините“ е, че това изглежда само като началото.

Веселин Коларов, Gol.bg

Снимка: БГНЕС