Левски победи Славия с 2:1. Три точки, които след време просто ще останат в статистиката. Резултат, голмайстори, класиране. Само че зад някои победи има моменти, които казват много повече от крайния резултат.

Един такъв момент дойде в 92-ата минута на стадион „Александър Шаламанов“. Дейвид Малембана получи шанс да изравни. Един удар и Левски можеше да изпусне две точки буквално на финалната права.

Светослав Вуцов обаче спаси. И това беше шампионско спасяване, нямам капка съмнение в тези мои думи!

Големият вратар трябва да е там, когато потрябва

За един вратар невинаги има значение колко работа е имал през предишните 90 минути. Може да не е направил десет спасявания. Може почти да не е докосвал топката. Но идва един момент, една ситуация, в която всичко зависи от него. Тогава просто трябва да е там. Вуцов беше.

свързани статии

Левски водеше с 2:1, течеше добавеното време и една закъсняла реакция можеше да превърне победата в равенство. Вуцов не позволи това да се случи. И точно такива намеси могат да превърнат един добър вратар във вратар с шампионски принос.

Още повече че това не е единичен случай. Само в предишния кръг Вуцов спаси дузпа срещу Ботев Пловдив. Два поредни мача, две ситуации, в които резултатът можеше да бъде различен, и две решителни намеси.

Колко струват те? Днес – точки. През май може да се окаже, че струват много повече.

Във Варна вече го бяхме виждали

Спасяването срещу Малембана напомни за друг момент, който лесно може да бъде забравен, ако човек гледа само резултатите.

Миналия сезон Левски победи Черно море с 3:1 във Варна. Звучи убедително. Само че при 2:1 домакините имаха възможност да изравнят и Вуцов направи ключово спасяване. Малко по-късно „сините“ вкараха трети гол и затвориха мача. На хартия остава 3:1.

След години някой ще види резултата и ще реши, че Левски просто е спечелил убедително във Варна. Само че хората, които сме гледали мача, знаят, че имаше момент, в който всичко можеше да се обърне.

Ако онзи удар беше влязъл – ставаше 2:2. А после кой знае. Срещу Славия беше същото. Една ситуация. Един удар. Една намеса, която раздели победата от изпуснатите точки. И отново Вуцов беше там. А какво да кажем за Апоел Беер Шева? Няма какво да кажем по темата, излишно е.

Грешките на вратаря се помнят, спасените точки – не винаги

Светослав Вуцов е футболист, който предизвиква емоции. Вероятно винаги ще бъде такъв. Около него рядко е спокойно и мненията почти винаги са крайни. Но понякога критиките към него просто не са обективни.

свързани статии

Да, Вуцов греши. Само че кой вратар не греши? И казвам това от гледната точка на човек, който се е подвизавал на тази позиция. Отлично знам какво му е.

Това е най-неблагодарната позиция във футбола. Един нападател може да изпусне три чисти положения и с четвъртото да вкара победния гол. Халф може да сбърка куп подавания, без това да доведе до нищо.

При вратаря няма къде да се скриеш. Една грешка често означава гол. Камерата веднага е върху теб и всички знаят кой е виновен. Затова един вратар не трябва да бъде оценяван само по грешките. Трябва да броим и точките, които е спасил.

Мачовете, в които се е намесил решително. Ситуациите, в които всички други вече са били преодолени, а той е останал последната преграда. При Вуцов такива моменти вече се натрупаха.

Вуцов е много по-важен за този Левски, отколкото понякога изглежда

Левски има в лицето на Светослав Вуцов не просто добър вратар. Има човек, който не се страхува от големите моменти.

Да, ще допуска грешки. Със сигурност ще има и мачове, след които ще бъде критикуван. Това е част от позицията.

Но има нещо, което трудно се учи – след грешка да не се скриеш. Да продължиш да поемаш отговорност. И когато отново дойде моментът, в който от теб зависи резултатът, да спасиш.

Вуцов го прави. Направи го срещу Апоел Беер Шева, Черно море във Варна. Направи го с дузпата срещу Ботев Пловдив. Направи го и срещу Малембана в 92-ата минута на мача със Славия. Правил го е многократно, особено при дузпите.

Тези спасявания носят точки. Дават увереност на защитата. А понякога печелят и титли. Защото шампион не се става само с красиви голове, разгроми и футболни спектакли.

Става се и в такива вечери. Водиш с 2:1. Тече 92-рата минута. Съперникът получава последен шанс. Стреля. И в този момент имаш нужда вратарят ти просто да бъде там. Светослав Вуцов беше.

Затова Левски си тръгна с трите точки.

Веселин Коларов, Gol.bg

Снимка: БГНЕС