9 септември 2026 година най-неочаквано се оказа исторически ден. Никой не е очаквал, че мачът на годината ще се произведе в иначе по принцип незабележимия и протоколен финал за Суперкупата. Получи се зрелище, което ще се помни дълго заради всички високи критерии, които покри Омир би го възпял в някоя от своите Илиада или Одисея.

Наистина страхотен спектакъл, който излъчи огромен победител в лицето на подалия оставка Христо Янев. Момчето намери начин да си тръгне по най-вълнуващия и незабравим начин и да остави вечна диря след себе си. И тази колизия, която започна онзи ден на пресконференцията му, бе продължена по един уникален начин в самия зрелищен двубой.

свързани статии

Връщам се към Омир и петата на Ахил. Видяхме римейка на стадион „Васил Левски“. В 56-ата минута иначе гениалният Хулио Веласкес насочи до тъча новата фатална придобивка Алекс Сентейес. Пусна го на мястото на левия защитник Майкон в ролята на троянския кон и след това настъпи трагедията.

Така високо летящият Левски с осем поредни победи, постигнати не и без съдействието на съперниците, се приземи на твърдо с жестоки турбуленции. Истината е, че Хулио накрая намери село с кучетата, които така го залаяха, че му вкараха четири гола за едно полувреме.

свързани статии

И върна кошмарите отпреди 37 години, когато ЦСКА вкара за последен път пет попадения във вратата на Левски. Веласкес се размина на косъм с историята. Там наистина името му щеше да присъства завинаги! Но както многократно съм писал, между фарса и трагедията, разстоянието се изминава светкавично.

Четете целия материал на Жаклин Михайлов в новия брой на "Тема спорт"