Еду Гаспар – архитектът на шампионския Арсенал, който поема спортната власт в Левски

Шампионът на България Левски официално има нов силен човек в управата на клуба. Това е известният бразилец Еду Гаспар. Той не е от футболните директори, които изграждат репутацията си с шумни интервюта и обещания. Името му тежи заради решенията, които е взимал, и отборите, които е оставял след себе си.

Коринтианс спечели Копа Либертадорес и стана световен клубен шампион. Бразилия вдигна Копа Америка. В Арсенал Еду участва в едно от най-сериозните преустройства на голям европейски клуб през последните години.

Точно там е и най-силната част от визитката му.

Еду беше сред хората, които заложиха на Микел Артета, когато испанецът нямаше нито един мач като старши треньор. След това двамата започнаха почти от нулата да строят нов Арсенал. Деклан Райс, Мартин Йодегор, Габриел Магаляеш, Бен Уайт, Кай Хаверц, Давид Рая, Юриен Тимбер – голяма част от гръбнака на отбора беше привлечена именно в годините на бразилеца.

Еду напусна Лондон през 2024 г. и не беше в клуба, когато Арсенал стигна до титлата през сезон 2025/26. Но конструкцията, върху която стъпи шампионският отбор, до голяма степен вече беше изградена.

Сега човекът, който беше част от този процес, поема в съвсем различна футболна посока – към Левски.

От Сао Пауло до „Непобедимите“

Едуардо Сезар Дауд Гаспар е роден на 15 май 1978 г. в Сао Пауло. Израства в школата на Коринтианс и именно с този клуб започва професионалната му кариера.

През 2001 г. Арсен Венгер го взима в Арсенал.

Бразилецът попада в един от най-силните отбори в историята на английския футбол. До него играят Тиери Анри, Денис Бергкамп, Патрик Виейра, Робер Пирес, Фреди Люнгберг.

Еду не е голямата звезда на този състав, но е важна част от него. Печели две титли във Висшата лига, а през сезон 2003/04 е сред „Непобедимите“ – отбора, който става шампион, без да загуби нито веднъж.

След Арсенал играе за Валенсия, а в края на кариерата си се връща в Коринтианс.

Кариерата му на терена е достатъчно добра сама по себе си. Но далеч по-интересното започва, когато спира да играе.

Еду открива мястото си извън терена

След края на кариерата си Еду почти веднага влиза в ръководството на Коринтианс.

И попада в златен период. През 2012 г. бразилският гранд за първи път в историята си печели Копа Либертадорес. Няколко месеца по-късно Коринтианс побеждава Челси с 1:0 и става световен клубен шампион.

Следват още трофеи, включително титлата на Бразилия през 2015 г.

Точно в Коринтианс Еду изгражда и важна връзка с Тите. Когато през 2016 г. специалистът поема националния отбор на Бразилия, взима Гаспар със себе си като координатор.

Три години по-късно Бразилия печели Копа Америка. А Еду вече е готов за много по-голяма задача.

Арсенал го повика, когато клубът търсеше нова посока

През лятото на 2019 г. Еду се завръща в Северен Лондон като първия технически директор в историята на Арсенал.

Моментът никак не е лесен. Ерата „Арсен Венгер“ е приключила, но клубът още не е намерил себе си след французина. Унай Емери не успява да върне Арсенал сред претендентите за титлата, селекцията е разпиляна, заплатите на част от футболистите тежат, а отборът постепенно се отдалечава от Манчестър Сити и Ливърпул.

Няколко месеца след пристигането на Еду, Емери е освободен. Идва моментът за решение, което години по-късно ще изглежда очевидно. Тогава обаче изобщо не е такова.

Рискът с Микел Артета, който промени всичко

През декември 2019 г. Арсенал назначава Микел Артета. Бившият капитан на „артилеристите“ е само на 37 години. Работил е като помощник на Пеп Гуардиола в Манчестър Сити, но никога не е водил самостоятелно отбор.

За клуб от мащаба на Арсенал това е огромен риск. Но между Артета и Еду бързо се оформя партньорство, което ще промени клуба.

Двамата не тръгват по най-лесния път – да купят две-три скъпи имена и да чакат незабавен резултат. Решават първо да променят самия отбор.

Това означава болезнени раздели, освобождаване от тежки договори и най-вече търпение към млад треньор, който в началото далеч не печели всяка седмица.

Арсенал завършва осми два поредни сезона. Натискът върху Артета става огромен. В други клубове подобна серия вероятно би означавала смяна на треньора.

Арсенал не го прави. И точно това решение се оказва ключово.

Не просто трансфери, а нов гръбнак на Арсенал

Еду и Артета започват да търсят различен тип футболисти – по-млади, гладни за успехи и подходящи за конкретната идея на треньора.

През 2020 г. от Лил идва Габриел Магаляеш. Бразилският защитник постепенно се превръща в един от стълбовете на отбраната.

Година по-късно Арсенал прави един от най-важните си ходове. Мартин Йодегор първо е взет под наем от Реал Мадрид. След това клубът го купува окончателно. Норвежецът не просто се налага – той получава капитанската лента и се превръща в лицето на новия Арсенал.

Идват Бен Уайт и Такехиро Томиясу. През 2022 г. от Манчестър Сити са привлечени Габриел Жезус и Олександър Зинченко – двама футболисти, които вече знаят какво е необходимо, за да се преследва титлата в Англия.

Следващото лято показва докъде е стигнал проектът.

Арсенал вече може да привлече Деклан Райс за клубен рекорд. Плаща сериозно и за Кай Хаверц, взима Юриен Тимбер, а Давид Рая пристига, за да промени начина, по който отборът започва атаките си от вратаря.

Не всеки трансфер е успешен. И няма как да бъде. Но когато се погледне цялата картина, се вижда нещо по-важно – за няколко години Арсенал сменя почти целия си облик. 

От осмото място до един от най-силните отбори в Англия 

Резултатите постепенно започват да следват селекцията.

Арсенал печели Купата на Англия още през 2020 г., но във Висшата лига истинският пробив идва по-късно.

След двете осми места отборът става пети през сезон 2021/22. През следващия вече се бори за титлата и завършва втори зад Манчестър Сити. През 2023/24 разликата е само две точки.

Клубът, който няколко години по-рано изглеждаше далеч от английския елит, вече е един от най-сериозните съперници на Сити.

А Еду е повишен от технически в спортен директор.

Той напусна преди последната крачка

През ноември 2024 г. Еду изненадващо напуска Арсенал.

Това е важната уговорка, когато днес той е наричан архитект на шампионския отбор. Еду не е в клуба при спечелването на титлата през сезон 2025/26 и няма как успехът да бъде приписан само на него.

Но погледът към състава показва колко голяма част от основите са положени по негово време.

Артета е избран в началото на периода му. Йодегор, Райс, Габриел, Уайт, Хаверц, Рая, Тимбер и други важни фигури са привлечени, докато Еду ръководи спортната политика. Това е неговият отпечатък върху Арсенал.

И има любопитна символика – през 2004 г. Еду е на терена, когато „Непобедимите“ стават шампиони. Повече от две десетилетия по-късно той има своята роля и в изграждането на следващия Арсенал, стигнал до върха.

Не всичко след Арсенал върви по план

След раздялата с „артилеристите“ Еду се насочва към футболната структура на собственика на Нотингам Форест Евангелос Маринакис.

През 2025 г. получава глобална роля, свързана не само с Форест, но и с останалите клубове в структурата.

Тази глава обаче се оказва далеч по-кратка от лондонската. През септември 2026 г. идва раздялата.

И почти веднага погледите се насочват към София.

Какво означава Еду Гаспар за Левски

Най-лесно е Еду да бъде представен като „бившия спортен директор на Арсенал“. За Левски обаче по-важно е какво стои зад тази длъжност.

Той е работил в клубове с огромни бюджети, но е бил и в ситуации, в които трябва да се изгражда, а не просто да се купува.

В Коринтианс е част от период, донесъл Копа Либертадорес и световна клубна титла. С Бразилия стига до Копа Америка. В Арсенал участва в избора на треньор без опит като мениджър, защитава дългосрочен проект в трудните му моменти и помага за изграждането на състав, който постепенно се връща на върха.

Разбира се, „Герена“ не е „Емирейтс“. Левски няма стотици милиони за трансфери, а футболист като Деклан Райс няма да слезе от самолета на летище София.

Но и това не е най-интересното в идването на Еду. Истинският въпрос е дали може да пренесе начина на работа – ясна идея какъв футбол иска клубът, треньор, който отговаря на нея, точен профил на новите футболисти и селекция, правена за години напред, а не за следващите няколко мача.

Защото най-големият успех на Еду в Арсенал не беше един конкретен трансфер. Беше, че когато си тръгна, след него остана отбор.

Веселин Коларов, Gol.bg

Снимки: БГНЕС и официална страница на Левски във Фейсбук, колаж: Gol.bg