Започваме с грубата мазилка, после с фината, а накрая и шпакловката. Теглим чертата и без много подробности и обяснения, правим следния резултат от ревизията. Към този момент Левски има нелоши футболисти, в четвъртък игра срещу прилични играчи, с каквито разполага Залцбург, а по-рано се изправи срещу добри футболисти, каквито са събрани в АЕК. Общо взето това важи и за треньорите, които към този момент водят изброените отбори. Така че не е нужно да се късат ризи, да се ронят сълзи и нещо съвсем рутинно и лесно доказуемо да се превръща в драма.

Наистина, както казват по-старите футболни анализатори, логиката възтържествува. Къде сме ние, къде са те? Ясно е, че ние като горди българи винаги има как да изложим гледната точка от нашата, в случая синята камбанария. Но по-рано през лятото и други евроучастници извадиха изтърканата плоча за равен с равен и достойното отпадане или преминаване в друг турнир.

В случая – къде е Левски, това е въпрос, по който няма какво толкова да се дискутира. Сините напълно си заслужиха участието в основната фаза на Лига Европа. Казахме го, колкото и да звучеше леко грубичко и крайно – Левски няма клуб и няма отбор за Шампионска лига, тоест в момента няма никаква работа там. И едно отклонение, като видяхме преправения и пригоден национален стадион като за Лига Европа, за Шампионска лига европейските телевизии щяха да излъчват комични кадри, а този камък не е в градината на Левски, а на всички български първенци.

Като че ли грубите изводи са напълно достатъчни и красноречиви. Евтините футболисти на евтиния Хулио Веласкес биват надтичвани, надигравани и в крайна сметка побеждавани от прилични играчи, миналото лято с АЗ Алкмаар, сега със Залцбург. Тогава Левски се напъна максимално срещу младите научени и подредени нидерландци, които в София в един момент се понапънаха и вкараха два гола.

Добре играхме, дадохме отпор, но паднахме. Същото и с австрийците. Уж сините са на ниво, подават си я, местят се напред, но до бариерата, за която нямат код за достъп. Ако само тези два мача гледате без пристрастия, отпуснато, с премрежен поглед, бързо ще разпознаете кой отбор е Левски и кой съответно АЗ и Залцбург. Онези тичат някак по-леко и важното – винаги целенасочено, някак са по-подредени и някак си подават по-точно.

Всичко това вероятно щяхме да си го припомним и догодина, ако не се бе случила промяната в собствеността, която доведе до преструктурирането и корекцията в модела, който включва фигури, които идват с визиткити си, тоест с акъла си. И което е за отбелязване на преден план – с анонсите за здраво бачкане по техния си начин. Имаме усещането, че по някое време новият Борд на директорите ще ни запознае с плана и стратегията за развитието на Левски като клуб и като отбор. Така наречените табели не са наети, за да гледат мач за мач, но ще им трябва време, за да ни запознаят точка по точка с целите, както и задължително срокове за изпълнение. Еду и Праковник не са от типа ръководители, които тепърва ще се учат как се управлява спортен механизъм.

Това, което двамата със сигурност знаят, особено след мача със Залцбург, е точно това, че Левски не разполага с потенциал да се надиграва и побеждава съперници от такъв калибър от средното европейско ниво. И тук вече новите директори трябва да вземат мъдро решение от две вероятности, а именно как Левски да притежава такива играчи.

Вариант 1 е да си ги произведе като АЗ Алкмаар и Залцбург, който ги подбира и млади отвън. Това по-добре изобщо да не го обсъждаме, докато цялата школа на сините функционира на един терен и половина. Не че при наличието на база за чудо и приказ ще се задейства печеливша футболна машина, но нелепо е да очакваме реколта, ако нямаме почва.

Вариант 2, който на този етап изглежда реалистичният, е Еду и Праковник, заедно със спортния директор Георги Костадинов, да направят детайлен анализ на това, с което разполагат, и да планират стъпки към обновяване. Не, не сме изпуснали Хулио Веласкес в уравнението. Треньорът тепърва има трудна задача в движение да отсее зърното от плявата, без излишни сантименти и без сълзливи откровения как всички са добри момчета и съставят страхотен колектив. Оттук насетне от него ще се иска този колектив да става по-добър отбор.

Има 3 точки в сравнение с миналия сезон, въпросът е, че сега изискванията са други, защото:

  • Левски сега се състезава като шампион.
  • Левски сега има по-скъпи футболисти и по-обигран отбор.
  • Привържениците поради тези причини са разглезени и искат още и повече.

Има и други две точки, с които треньорът ще трябва да се съобрази:

  • Левски има два пъти по-голям бюджет.
  • Новите шефове, ако преди година и половина трябваше да търсят треньор, Веласкес нямаше да е в радара им.

И вариант 2 ще започне със скаутинг на млади и научени футболисти.

Подчертавам – научени. А не такива, с каквито сега е пълно в Левски. Кефим се на Бала, на Рейналдо, на този и онзи, но това са хора без достатъчно изградена тактическа култура, без опит в евротурнири, а оттам и без манталитет. За сравнение, миналата кампания АЗ срещу Левски бе с един бразилец, а сега Залцбург с нито един.

Така че новото ръководство трябва да погледне към този вариант 2 и да бъде конкурентно име на пазара с тимове от този калибър. За да превърне клуба и отбора в истински ЕвроЛевски, силната спортна фигура Еду вероятно ще си направи много добре преценката какво има отборът сега, какво имаше АЕК, какво има Залцбург.

И накрая шпакловката: Фигури като Кусо, Сентейес, Камдем, Търдин, Сула, Переа, Сангаре… няма как да попаднат в такива отбори. И което нас ни интересува, не трябва да бъдат част от новия ЕвроЛевски с новия бюджет и с новите оперативни ръководители. Които трябва да мислят по-добре и по-бързо, оттам и някой ден Левски ще се сдобие с футболисти, които мислят и тичат по-бързо и ще бъдат конкурентни като игра и резултати на отбори на запад от Калотина.

Материал на "Тема спорт"

* заглавието е на Gol.bg