Особености на припознаването

Окончателното припознаване, последният печат на официализиране върху новото ЦСКА, ще стане днес. Досега каквото било – било. И само не разправяйте, че публиката на Левски отива на погребение. Те отиват на мач с ЦСКА, като в същото време не искат да признаят, че това е ЦСКА.

Всъщност от няколко години насам в елементите на футболно възпитание трайно се настани начина на припознаване, както и причините. Да, тази последната трансформация е доста различна от преобразуванията от Вихър Айтос на Черноморец, от Велбъжд на Локомотив Пловдив и от Металик Сопот на Ботев.

Но след години, когато сегашните бурни разногласни времена поотминат, за ЦСКА ще се подмята в скоби, че това не е онова ЦСКА, което е умряло и така нататък. Ами половин България си обича четирите букви, тя не обича това или онова акционерно дружество, този или онзи лиценз, единия или другия оздравителен план, богатия или още по-богатия собственик.

Това е положението, въпрос на футболна култура, на географска ширина и манталитет. Разбира се, не можем да подминем и малкия процент армейци, които са непреклонни и за нищо не света не искат да си харесат новото дружество. Това ЦСКА не може да им влезе под кожата, не може да ги развълнува, не може да ги накара да влезнат в спорове с левскари както до миналата годината са го правили. И тази категория привърженици никой не може да ги съди.

От другата страна имаме бунтари в синьо. Те продължават да скандират „И преди, и сега, Левски значи свобода“, но всъщност немалка част от тях нито знаят историята на този рефрен, нито някога ще усетят тръпката, която бе причина да се зароди това скандиране, нито колко бой през годините са яли бащите им на стадиона затова, че не са били поклонници на стария политически режим. А какво му е свободното на този Левски? Или пък какво му е несвободното? Двузначен въпрос, малко Параграф 22.

Оригиналният Левски по смисъла на „значи свобода“ отдавна бе откраднат! Политическата върхушка не подмина и Отбора на народа, къде посредством спорни имена от бизнеса, къде чрез фигури от ръководството на държавата. Феновете си обичат отбора по смисъла на любовта, но немалка част от тях си затварят очите, когато в последните години неизменно в клубната управа присъстват доносници от зловещата за всеки свободолюбив българин Държавна сигурност.

Дори и в момента на „Герена“ има присъствие на официално признат агент на ДС. А заигравките с турски корпорации? Ами ако случайно „Тюрк Телеком“ купи „Виваком“ от настоящия собственик Спас Русев?! Е, това ли е Левски на нашите деди? Не е, нали?! Но за феновете това си е техния Левски и това си е. Да не говорим, че доста от неорганизираните привърженици на Левски не харесват организираните, защото не са достатъчно твърди срещу ръководството и двете страни се заиграват финансово.

Да, обаче организираните фенове спасиха клуба от гибел по сценария с ЦСКА. Ами ако не бяха те и Левски бе фалирал, и ако единствената опция за връщане в елита бе ново дружество? Ще кажете, че онова си е различно, но недейте да мислите, че и левскарите нямаше да бъдат подложени на психотерапия, както се случи с червената публика, която бързо забрави истината и морала и си промени разбиранията за ценностите и емблемата. И си ходи на стадиона сякаш нищо не е станало.

А организираните фенове на Левски помнят ли как преди години призоваха да Гласуваме за Една Разумна България? Ами по ирония на съдбата същата политическа сила на практика акушира при раждането на това ЦСКА, което сега част от сините не искат да признаят.
Все пак става дума за народопсихология, всички сме българи и си носим минусите и плюсовете. Лесноманипулируеми сме и това си личи, когато има избори.

Бързо сменяме ориентацията си, лесно забравяме идеалите си и в крайна сметка и левскари, и цесекари са една и съща маса българи. И едните, и другите силно любят и мразят, всички не искат да се отъждествяват с никакъв политически режим, но всъщност всеки поотделно си има някакви симпатии и интереси. 

Така, че припознаването у нас има много особености. Всеки си го разбира по своему. Самият факт, че синята част от България от две седмици е особено активна по отношение на предстоящия мач с новото дружество, притежаващо четирите букви ЦСКА, означава че в събота ще има дерби. Дали ще се казва „вечното“ или „новото“, е въпрос на време да бъде избистрено във футболния фолклор.

В крайна сметка както едно време държавата България е създала онова ЦСКА, сега държавата България разреши ново ЦСКА. Е, извинете, но сектор Б на националния стадион никога не е бил пълен на мач с Литекс. Което означава, че левскарите не отиват на обикновен мач, както се опитват да ни обяснят.

Да, има една част сини, която ще бойкотират събитието в събота. Но те са точно толкова, колкото и онези червени фенове, които ходят на мачове на новия клуб ЦСКА 1948. Тоест, всички сме от един ген и в един момент осъзнаваме, че пак сме си същите. Важното е да не се отказваме и да продължаваме на обичаме футбола, всеки както си го разбира.

Желю Станков, "Тема Спорт"