Звезда на "червените": Между ЦСКА и Франция има два етажа разлика от класа и страст

Новият национал на Конго Брадли Мазику избра да се премести в България през 2019 година. 24-годишният ляв бек не крие, че е имал трудности в страната в началото на престоя си, но е проявил упоритост и се е справил. “Ако трябва да избирам, ще предпочета да се боря за титлата и за евротурнирите в България, отколкото да играя постоянно за оцеляване в Лига 1”, казва Мазику пред “Екип”, цитиран от Монитор.

- Как съдбата те доведе в България?

- Подписах с "Лориан", когато бях на 18 години. Бях една година с "Лориан" в Лига 1, но почти не играех. Затова предпочетох да ме преотстъпят на "Дюнкерк" в Насионал (бел. ред. – Трета дивизия). След това трябваше да се върна в Лориан, където ми оставаше още година договор, но нямах гаранции, че ще играя повече. Тогава отидох в друг отбор от Насионал – "Шоле". В същото врме знаех, че от ЦСКА София са ме гледали и наистина настояваха да ме привлекат. Тогава имах желание да направя нещо ралично от още година в трета дивизия и единствената реална и интересна оферта беше от ЦСКА.

- Първите ти впечатления, когато пристигна в България?

- Никога през живота си не съм си и помислял, че един ден ще отида в България. Но пристигайки тук бях по-скоро приятно изненадан от спортната база, както и от това, че хората ме приеха много добре. Когато идваш от Франция, се очаква да си сред най-добрите. Честно казано, не знаех нищо за България, за футбола и за националния им отбор. После си казах, че трябва да гледаш първо няколко мача, преди да съдиш, защото нивото на футбола въобще не е лошо. Така че за мен бе добре. Това бе най-доброто ми решение досега – да подпиша с ЦСКА.

- Популярен ли е ЦСКА?

- Това, което най-много ме впечатлява тук, е страстта на феновете Където и да отидем, те са зад нас и ни подкрепят. Дори когато пристигнах, усетих напрежение. Но това беше хубаво напрежение – от историята и успехите на клуба. Имаш желание винаги да се представяш по-добре и това наистина е чудесно. Като ниво на футбола, на подкрепа и страст на феновете между "Лориан" и ЦСКА има цял етаж, дори два етажа разлика. Защото, когато играеш за ЦСКА, го усещаш. Подкрепата на публиката наистина прави разликата. И наистина, ако трябва да избирам, предпочитам да се боря за титлата и евротурнирите в България, отколкото да се боря за оцеляване в Лига 1.

- Как протече адаптацията ти в България?

- По отношение на администрацията нямах никакъв проблем. В клуба има човек, който се занимава с това да ти намери апартамент, да ти открие банкова сметка, да ти уреди документите за престоя. Страхотно е, защото няма за какво да се грижиш.

- Как беше комуникацията с останалите?

-  Аз съм първият французин, който дойде тук, и няма да крия, че ми беше много трудно. Говорихме в началото на английски, а съм съм много зле с езика. Първите дни след пристигането си казах:  “По дяволите, къде отидох? Как ще се оправя тук?”. Бях сигурен, че за година, две или дори три няма да разбирам нищо или ще се загубя в момента, в който изляза сам. И после постепенно започваш да намираш ритъма и да се справяш с живота. Ако успяваш и да се изразиш на езика с няколко думи, това е чудесно. Това, което много ми помогна, е, че имах човек до себе си в личния си живот. Защото дори и да правех някои неща със закъснение, защото ме беше страх да не кажа някоя глупост, когато се връщах вкъщи, бях спокоен. Защото можех да говоря и да споделя проблемите си – за футбола, за града.

- Разбираш ли указанията на треньора?

- Имаме преводач за групата, която говори португалски, преводач за групата, която говори английски, а треньорът говори на български на българите. Така че намираме общ език. В началото обаче беше трудно. Треньорът ме взимаше със себе си в кабинета си и ми обяснаваше на дъската какво точно трябва да правя на терена. Защото на терена понякога не се разбирахме и беше почти катастрофа.

- Как е животът ти в София?

- Последните ми градове във Франция бяха "Шоле" и "Дюнкерк", но не съм излизал много, защото няма какво да се прави. София е столица и много по-голям град. Има много повече забавления – ресторанти, търговски центрове, паркове. Както съм с моето малко семейство, за мен е идеално.

- Опита ли българската кухня?

- Българските играчи ми дават някои адреси, на които мога да пробвам местната кухня. Или излизаме заедно и, честно казано, въобще не е лоша. Тук има някаква традиция да готвят много супи. Има и десерти, които са от макарони, но са сладки. Странно е преди да опиташ, но всъщност не е лошо.

- Може ли да се каже, че Лига Европа е витрина за теб?

- Хората сигурно си казват, че не съм успял да се наложа във Франция. И си мислят, че е трябвало да изляза в чужбина, за да мога да се върна по-силен един ден. Но мисля, че в Лига Европа мога да покажа това, което и всеки футболист във френската Лига 1, в Бундеслигата или в другите добри първенства.