Мачът с Черно море за купата няма какво толкова да се коментира - трябваше да бъде спечелен и ЦСКА успя заслужено да продължи напред. По-важна в него беше победата, а не толкова самата игра. Червените са по-класният отбор, дори не беше въпрос на психика след загубата в Разград, а по-скоро надделяха със самочувствие. Новият нападател Бисмарк Чарлс загатна за силни качества, изглежда бърз и пъргав футболист. Младо момче с отличен физически потенциал. Даде заявка за по-сериозно присъствие в състава. Привличането му определено е добър ход. Но много са започвали като него, а после… Важно е доколко ще може да се развие.

По-ключов обаче беше двубоят с Лудогорец, който страшно разочарова. Истинска рядкост е ЦСКА да няма нито едно чисто голово положение. Това беше като бомба! Много слабо и беззъбо. Учудващо бе и мнението на треньора Акрапович след поражението... Щом си претендент за титлата, трябва да покажеш максимума. 

Вероятно нямат и психика, липсват достатъчно играчи с шампионски характер и някои се прекършиха много лесно. А и допуснаха твърде рано тази грешка при гола. Знаят, че Десподов е бърз и техничен, но не успяха да се справят, не го парираха, не противодействаха успешно в тази зона. Повечето голови положения дойдоха от него и беше очевадно, че трябва да се реагира веднага. В този мач Тибо Вион трябваше да започне на десния фланг. Психически ЦСКА бе загубил мача още щом получи гола. Явно отборът нямаше отговор.

Има грешки и на треньора, но не може да бъде обвиняван само Бруно. Грешките са на всички по веригата – никой не бива да бяга от отговорност и да се оправдава с другия. Всеки да потърси вината в себе си и да разбере какво не е направил както трябва.

В Разград играчите на ЦСКА сякаш се бяха стреснали, защото повечето от тях преди това не са играли в големи клубове. Не са участвали в такива дербита, които решават първенството. Нямат тази психика. Бяха се свили като какавиди. Но в крайна сметка има и такива мачове. Не може постоянно да се побеждава. Важно е да се направят правилните изводи, а не да си заравяме главата в пясъка.

Лудогорец не позволи на ЦСКА да играе, докато Черно море е от по-ниска класа. А и мач с мач не си прилича - за първенство червените едва спечелиха срещу варненци, а сега победата беше по-убедителна. Имаше подобрение в играта на ЦСКА, беше видимо, но не това е критерият. Критерият е друг - излизаш срещу първия, побеждаваш го, викаш „Ура, ура, ура” и си тръгваш. Сега да се гледа към турнира за купата е по-реално.

В шампионата ще е трудно. Ако ЦСКА иска да има някакви шансове за титлата, трябва да спечели всичките си мачове до края – друг начин няма. При грешна стъпка срещу Локомотив Пловдив в събота няма смисъл вече да се говори за първо място. А и по принцип е по-добре повече да се работи, отколкото да се приказват големи приказки.

Пловдивчани ще търсят и личен реванш срещу Акрапович на „Армията”. Но животът е такъв. По мое време се приемаше като някакво „зло”, ако преминеш от ЦСКА в Левски - имаше два-три такива случая с играчи, които не успяха да се наложат при нас. Сега обаче е различно, има повече движение, има професионални договори. Всеки търси по-добри условия, повече финансови средства. Така че не обвинявам нито Десподов, нито някой друг. Футбол играеш

10-12, рядко 15 години и трябва да се подготвиш за живота след края на кариерата си. Оттук насетне за ЦСКА е важно да не повтаря представянето си от мача в Разград и да вдигне нивото си в срещите до края на сезона.

Аспарух Никодимов за "Тема спорт"