Същественото от последния месец в ЦСКА е защо се случи така, а не иначе. Гришата върти, струва, отказва се от акции, прави промени, купува евтино, продава скъпо... и така можеше да си кара още дълго време, без да става ясно кой всъщност взема важните решения.

Това с аутсорстването на спортната власт в ръцете на чужда фирма е нещо ново за нашите условия. Другото ново е раздялата със Стойчо Стоилов и връщането на адаша му Младенов. Стана като във волейбола, пълна смяна, Стойчо за Стойчо. Ето това беше водещото!

Това, че върналият се Стойчо вдигна духа на Червена България, не е ново и не му се случва за първи път. Трябваше да се избира между Стойчо и Стойчо. Младенов има съвсем различен софтуер, несъвместим с харддиска на Стоилов.

свързани статии

Да се върнем малко на Гриша Ганчев. Той постави ЦСКА над своите лични принципи и над железните бизнес правила. Да припомним, че това е човек, който харчи свои пари, и човек, който знае как се инвестира в спорта. Не е спуснат, не е принуден, не е и заставен.

Да отстраниш човека, на когото си пратил животоспасяващ хеликоптер и след това платил лечението, и човека, който досега ти е изкарал не един и два лева, както се казва - само Гриша Ганчев си знае какво му е.

Много футболна политика има в това. Онзи ден Фъргюсън съобщи, че собствениците на Юнайтед са върнали Кристиано, за да си стоплят отношенията с публиката. Това също е политика.

Резултатът: Онзи ден бе първото изтрещяване на новия ЦСКА без Стойчо Стоилов. Хич да не е, тези 120 минути в четвъртък стигат, за да бъдат забравени упреците на запалянковците най-вече за селското ръководене на клуба.

В този ЦСКА изглежда всеки е отстъпил, за да се стигне до лудата вечер в четвъртък. Ама било Лига на конференциите, ама това било новото Интертото. Ако ще „Петричка пролет“ или „Бургарски бриз“ да се казва този турнир, факт е, че ЦСКА събра хиляди на стадиона и ги накара да изпаднат в тотален делириум.

Иди им казвай, че тази радост не е радост, защото била част от нов турнир. Дреме им на червените фенове, това си беше тяхната вечер и те с пълни шепи гребаха от поднесената им неизчерпаема порция удоволствие. Сериозен противник, точно от същата черга, какъвто е Виктория Пилзен, бе сломен по най-усмихнатия начин.

Съдбата имаше да си връща на Стойчо Младенов и ако трябва да бъдем още по-точни, той си взе и лихвите. Със Стоичков на трибуните, с ранен гол, с рикошет на втория, с идеално наредени играчи при третия възможно най-късен гол, като за да е още по-сладко, той падна при числено неравенство в полза на чехите. А имаше и закачка с Младенов по чешкия въпрос.

Обратът не бе от 0:2 в Чехия до 3:2 в София. Обратът е в процесите и означава рязка промяна в движението или развитието на нещо. Не обрат в един турнирен сблъсък. Стойчо Младенов трябва вече да има друга насока в развитието на ЦСКА. Поставил си е цел неговият отбор не просто да играйка, а да играе.

Да изкара селото от ЦСКА, като по този начин да стопли отношенията между публиката с ръководството и така да заличи претенцията на Сектор Г относно неградския стил на управление (терминът е от една от техните декларации). Онзи ден всички казваха, че ЦСКА си е ЦСКА. Но трябва да се добави и: Стойчо Младенов си е Стойчо Младенов.

Малцина са тези, които смятат, че той е преобразил ЦСКА в спортно-технически аспект. Неговата много по-силна част е да вдъхне увереност, да мотивира до краен предел и да събере всичко червено в един юмрук и да тропне по масата. Където и да работи Младенов, това му се получава. А когато стане дума за ЦСКА, неизменно прибавяме и манталитета.

Що се отнася до играта и почерка на треньора, за това ще говорим тепърва. Недостатъците както на отделни футболисти, така и на целия отбор се забелязват с невъоръжено футболно око и ако това сега се компенсира с характер, концентрация и непримиримост, в близките месеци ще очакваме да видим и чисто игрово надграждане.

Досега Стойчо Младенов на сто процента изпълни това, за което бе потърсен. Взе мандата, събирайки всички под армейските знамена, и произведе избухване, каквото всеки футболен запалянко би искал да преживее не един и два пъти.

Желю Станков, "Тема:Спорт"