Бившият наставник на Локомотив (Пловдив) и ЦСКА Бруно Акрапович в момента е старши треньор на Шкендия, но не спира да се интересува от родния футбол. Специалистът, който спечели три трофея със “смърфовете”, коментира пред Спортал периода си на “Лаута”, а също така и ситуацията на “Българска армия” при престоя му преди година, където бе уволнен след 16 мача, в които “червените” бяха допуснали само шест гола.

 

Г-н Акрапович, следите ли българския футбол, след като сте вече 8-9 месеца извън страната ни?

– Радвам се, че имам възможността да поздравя всички българи. Имах много хубави моменти в България. Сега съм в отбора на Шкендия, Северна Македония. Чувствам се много добре. Следя българския футбол – Локомотив и ЦСКА. Интересно ми е как се развиват.

 

Направихте фурор в Локомотив с трите трофея. Кой е най-незабравимият момент, който имахте на „Лаута“?

– Най-хубавият момент за мен беше първият гол на Минчев срещу Тотнъм. Там усещах колко възможно е да направиш нещо, ако вярваш в себе си и играчите вярват в теб. Малко хора знаят, че германският съдия, който беше на мача, отсъди дузпа с два червени картона, след като топката беше влязла във вратата. Ако голът беше зачетен, резултатът щеше да е 1:1 с 10 минути до края. Ядосах се малко. Момчетата направиха хубав мач и мисля, че той ще остане в паметта на много българи.

Повече от победата над Ботев (Пловдив) във финала и след това историческата победа над червените във финала за Купата през следващата година?

– Не повече! Концентрацията беше върху мача с Ботев. Преди този мач всички казваха, че Ботев в фаворит, но аз вярвах, че сме по-добри и сме в по-добра форма. Казах и на играчите, че вярвам в тях и трябва да покажат „кохонес“.

 

Има ли някой, с който комуникирате в Локомотив (Пловдив)? В отбора е Александър Тунчев, който беше ваш помощник, а през миналата година изведе отбора до сребърните медали?

– От време на време отивам в Пловдив. Срещам се с Ванчо Траянов, Тунчев и Георги Илиев. С играчите имам много добри контакти. Искам така да остане, въпреки че има много хора, които останаха обидени. Важното за мен е това, че работих честно.

Понякога съжалявате ли, че напуснахте Локомотив по средата на сезона, за да преминете в ЦСКА?

– Да, съжалявам, защото развитието там не беше такова, каквото заслужавах. ЦСКА спечели много пари от продажба на играчи. Всичко се развиваше добре с хубава игра и нова система. Не разбрах какво се случи и бях изненадан.

Какво точно се случи, тъй като ръководството на червените имаше страшното желание да ви привлече и ви притискаше да подпишете? След като пристигнахте, статистиката показва, че сте изиграли 16 мача, в които сте допуснали само шест гола.

– Не знам какво точно се случи, но аз не съм човек, който позволява някой да му се меси в работата. По-добре да не работим, ако позволявам на някой да ми се налага. Развитието беше странно. Първо всички напуснаха ЦСКА, продаваха играчи и не взеха тези, които искам аз. Отборът трябваше да намери своята форма, но на мен не ми беше дадено време. Не знам поради какви причини.

Какво значи „опитваха се да налагат мнение“? Кой се опитваше да ви налага мнение или желание нещо да се случва?

– Първо беше със схемата. Не била правилна. Това така било, онова така било. Аз съм отговорен за това, което се случи. Имам твърда глава. Винаги съм казвал, че босненската глава е много твърда глава. Може би се разделихме заради това.

Кой е бил против схемата? Умишлено ли не са били привлечени играчите, които сте искали?

–  Да, казваше ми се, че не могат да бъдат докарани нови играчи. Аз исках да докараме Диниш Алмейда, който в момента играе в Антверпен. Казаха ми, че първо ще го докараме, после, че няма. Знаете как функционира ЦСКА. Отгоре ми се казваше, че не се харесва схемата, която използвам. Аз не промених схемата и направих нещо фантастично с Мазику отляво и Тибо Вион отдясно. Защитата се стабилизираше.

Когато продадоха Антов и Али Соу ли си дадохте сметка, че амбициите ви да станете шампион се изпаряват?

– Трудно е да замениш такива играчи и да се опитваш атмосферата пак да е същата. Аз винаги искам повече. По време на подготовката бяхме заедно и след нея си заминаха 4-5 играчи. Не е лесно за един треньор да замени толкова титуляри.

Вие сте човек, който говори няколко езика и това беше прието доста радушно от всички. След като напуснахте, излязоха информации, че сте имали конфликт с някои играчи.

–   Винаги имам конфликт с играчите. Опитвам се да ги провокирам сутрин, за да изглеждат добре вечерта. Хората говорят глупости. Сещам се, че на първата ни среща имаше 4-ма преводачи в съблекалнята. Аз ги махнах всички и говорих отляво надясно. Първо испански, италиански, английски и български. Играчите харесваха стила ми и много бързо намерих път до всеки един. Направих хубава атмосфера. Имах много добро отношение и с Пепи Занев. Имаше един-двама, които просто не харесваха този стил на работа – тиймбилдинг.

Съжалявате ли, че изградихте добър колектив преди да продадат Али Соу и Антов. Отборът спечели Купата, която щеше да бъде трета поредна за вас. Бяхте много близо. Оставихте отбора преди полуфиналите с Лудогорец.

–  Преди да се разделим с ЦСКА един журналист ми каза, че няма да оставят един босненец да спечели три пъти подред Купата. Аз се смях, но се оказа, че това е истина. Със сигурност щях да спечеля Купата, защото ми отива. Радвам се все пак за отбора и за единствения футболист, който привлякох аз – Бисмарк Чарлз.

Да разбираме, че приемате спечелената Купата от ЦСКА донякъде и за ваша?

–  Разбира се! Бихме Черно море и още два отбора. Всеки мач е важен и пътят до финала е толкова важен, колкото и финалният мач.

Бихте ли се върнали да работите при червените под това ръководство?

– Мисля, че не. Не е хубаво да повтаряш грешки. Не съм лесен треньор. Търся много за работата ми. Търся много и от играчите ми, което понякога не е добре за някои хора. Нито аз, нито това ръководство искаме да работим заедно. Никога не знаеш какво ще се случи в бъдеще.

Беше се появило ваше изказване, че бихте поели Левски и с малък бюджет бихте изградили отбор, какъвто изградихте в Локомотив.

–  Да! Казах го преди да отида в ЦСКА. Само трябва да се направи хубава селекция. В този отбор, в който съм в момента, съм гледал около 300 играчи, от които много футболисти имаха добри качества. Играчи могат да се намерят и за по-малко пари, но трябва да минават проби, за да се види какъв е манталитетът им.

Лудогорец води само с няколко точки пред ЦСКА. Как смятате, че ще се развие първенството през пролетта?

–  Един от тези два отбора ще стане шампион. Хубаво ще бъде за българското първенство да се променят нещата и ЦСКА да стане първи. Според мен новият треньор на Лудогорец Анте Шимунджа има много добри качества.

Имахте възможност да наблюдавате Левски, които играят с много млади футболисти. Има ли някой, който ви направи впечатление?

– Организирани са. Млади момчета, които се раздават. Харесва ми дисциплината на терена, наложена от треньора и неговия помощник Цанко Цветанов, който играеше заедно с мен в Германия.

Какви са шансовете на вашия отбор да стигне до първото място?

–  Винаги нагоре! Равенствата не ме интересуват. Имаме фантастични фенове и спонсор, който е един от най-добрите в Европа. Плаща се навреме и играчите нямат алиби. Избрали сме нови играчи, които могат да правят това, което искам аз.

Има ли футболист, който бихте предложил на българските грандове?

–   Има достатъчно. Един от тях е Дашмир Елези, който е избран сред най-добрите 50 играчи в света. Имаме вече оферти за него. Той е на 17 години. Има и още интересни играчи, като Шаля. Не съм виждал друг с такава скорост на Балканите.

Можете ли да кажете кой е футболистът в България, който ви е направил най-голямо впечатление и с когото сте работил?

–  Най-силен футболист за мен беше Лукас Салинас в отбора на Локомотив. Беше завършен футболист с много добър характер. В ЦСКА имаше много добри футболисти с добри качества. Смоленски ми харесваше много и Джеферсон имаше много добри качества, но дълго време играеше  като ляв бек. Аз го сложих центъра. Тибо Вион и Юрген Матей също ми харесваха много.

Г-н Акрапович, предвид миналото ви бихте ли работили в друг български клуб – Левски, Лудогорец?

–  Защо не? Ако има хора, които търсят треньор като мен, защо не? В Левски ще е трудно и в Ботев ще е трудно. На всички други отбори не мога да кажа Не.