Никой в ЦСКА не разбира от футбол

Босненският специалист Бруно Акрапович, който води ЦСКА в периода ноември 2020 – март 2021, коментира пред „Тема спорт“ катастрофалната пролет на „червените“ и разказа спомените си за своя престой на „Армията“.

Господин Акрапович, има ли яснота за вашето бъдеще, след като напуснахте северномакедонския Шкендия в началото на миналия месец?

– Имаше няколко предложения от Босна и Херцеговина и една от друга държава, но аз ги отказах. Не смятам, че тези отбори щяха да бъдат крачка напред в моето развитие, а не искам да повтарям стари грешки. Ще изчакам още малко, за да избера най-доброто за моето бъдеще.

Гледахте ли финала за Купата на България между ЦСКА и Левски?

– Да, гледах, все пак това е моят турнир (смее се). Изненадах се много от начина, по който изглеждаше ЦСКА. Явно някои неща в клуба не са както трябва. В такъв мач е най-важна мотивацията и в много случаи дори качествата на двата отбора не са от такова значение. „Червените“ бяха тотално неподготвени. Недопустимо е за 90 минути да не успееш да нанесеш точен удар към противниковата врата.

Пролетта на ЦСКА за пореден път бе съпътствана от сътресения извън терена. Повлияха ли те на представянето на тима във финала?

– Това е най-големият проблем в Борисовата градина. Ти като треньор трябва да поемеш пълна отговорност за представянето на тима, но в същото време нямаш право да водиш играчи, които ти харесват, или да налагаш свой стил на игра. При мен беше още по-лошо, защото през зимата напуснаха 4-5 основни футболисти, а малко след това и ръководството обяви, че си тръгва, а после се завърна. Нямах проблем с продажбата на играчи, защото си я обяснявах с нуждата на клуба от пари. Но още не мога да приема, че не участвах в селекцията на новите състезатели. Докараха ми футболисти, от които нямах никакво понятие до момента, като вече бяха подписали с клуба. Като примери мога да дам Мено Кох, който се оказа добър футболист, и Федерико Варела. Ако зависи от мен, никога не бих привлякъл играч като него. Но за съжаление, никой не пита по тези въпроси. Но аз не се сърдя, че бях изгонен от ЦСКА. Щях да съм разочарован, ако ме махне някой, който разбира от футбол. Като Румениге или Хьонес, хора, които знаят какво правят. Докато, когато договорът ми е скъсан от някой, който не е толкова навътре с футбола, не се сърдя, приемам го съвсем нормално. Наясно съм, че това е работа и е нормално в определен момент да се наложи да си събереш багажа и да си тръгнеш. Аз съм доволен от постигнатото, защото за периода, в който бях начело на ЦСКА, спечелихме най-много точки от всички останали в първенството. Атмосферата в съблекалнята беше добра, момчетата се раздаваха и смятам, че и аз имам заслуга за доброто представяне и продажбата на няколко от основните футболисти.

Вашите наследници на поста Любослав Пенев и Стойчо Младенов също говориха за тези проблеми след напускането си…

– Това е една от основните причини наскоро да откажа предложение да поема един отбор. Защото виждах, че за собственика на клуба това е хоби. „Твоето хоби е моята работа, от която зависи прехраната на мен и семейството ми. Ако утре твоето хоби стане билярдът, какво ще се случи с моята работа“, му казах. Не искам повече да попадам в подобна ситуация, в която нечие хоби е моя работа.

Вие работихте с Алън Пардю, сега той доизкара сезона начело на тима. Какви са впечатленията ви от него?

– С Пардю съм имал добра комуникация. Той харесваше начина, по който работя, когато идваше на тренировки. Но в този период очаквах някой да застане зад мен. Както аз застанах зад клуба, когато продадоха важни играчи. Аз дадох пресконференция и опитах максимално да успокоя обстановката. Смятах, че и аз заслужавам подкрепа от някоя страна, но за добро или за лошо, при мен винаги са се случвали по-трудно нещата. Винаги, когато са ме викали да ми казват какво не харесват в работата ми, аз съм се противопоставял и съм защитавал принципите си. Но нямаше кой да застане зад мен. Ще прозвучи малко вулгарно, но се чувствах все едно пикая срещу вятъра. На мен ми харесва футболът, който тимовете ми изповядват. Искам да са агресивни, да имат стил. Аз съм футболен треньор, бил съм състезател, учил съм, изкарал съм нужните лицензи. Дори и да нямам хляб на масата, няма да се превърна в послушник.

Снимка: Lap.bg