ЦСКА завърши контролите си в Австрия по начина, по който те започнаха – катастрофално. Отдавна армейците не са имали толкова слаби резултати в проверките. Неокомплектован състав, нарушен тренировъчен процес заради много отсъстващи и закъснели, контузии и трагични резултати са характеристиките, които очертават последните две седмици на ЦСКА.

При подреден клуб този анализ трябваше да е насочен към първите мачове на Саша Илич начело на отбора и стила и подхода, които той ще изповядва. Но при това състояние на армейците и певецът Мирослав Илич да е треньор, и Пеп Гуардиола да бяха сложили, положението щеше да е същото.

По време на спарингите в Австрия шанс за изява получиха много играчи, които претендират за присъствие в клуба, но с нищо не демонстрираха, че го заслужават. Няма как да твърдим друго при загуби с 1:4 и 0:4 и единствена победа срещу четвъртодивизионен местен тим. Трябва да отбележим, че ЦСКА не игра срещу грандове на европейския футбол, които да будят страхопочитание.

Напротив – съперниците на червените бяха на ниво, дори по-ниско от средното за континента, а единственият по-сериозен противник бе РБ Залцбург. А австрийците през първото полувреме играха с втория си отбор, в който имаше момчета, които все още не се бръснат. И пак бяха равностойни…

Подобни мачове като тези в Австрия дават възможност да видиш къде се намираш. И те се оказаха пореден много тежък сблъсък с реалността за ЦСКА. Залцбург е страхотен пример за отбор, който се гради последователно, много стратегически, дава се път на младите, развиват се талантливи футболисти. Тотален антипод на това, което се случва на „Армията”…

Във футбола съществуват неписани правила и закони. Има последователност както в планирането, така и в създаването на конкуренция на всички позиции. Когато тези правила не се спазват, се стига до резултатите, които ЦСКА постигна в Австрия. Понякога се вижда частично добра работа тук и там. Но се действа на парче. Това може да доведе до отделни успехи, но не и до устойчиви резултати в продължителен период от време. Вместо това се стига до пукането на балона и тежките резултати. Такава беше пролетта на ЦСКА, а подобрение няма и през лятото.

Няма как да бъдат подминати проблемите в отбрана, които са изключително сериозни. За 4 мача тимът допусна 13 гола! В какъвто и състав да е защитата на армейците и колкото и контузени играчи да има, подобни показатели са недопустими. Също така недоумявам как футболисти като Йоан Бай и Яник Вилдсхут продължават да носят червената фланелка.

Без да е нужно да се влиза в дълбоки спортно-технически експертизи, е достатъчно само да се погледне тяхната статистика, за да стане ясно, че тези играчи са късметлии, че ги търпят. Жеферсон пък е вече пета година в клуба и е сред най-слабите на терена. Защо се допуска това? Останалите опорни халфове също не са цвете за мирисане. Тибо Вион от десен бек го вкараха в центъра. Чудят се къде да го въртят. Рисков футболист, който почти всеки мач си изкарва картон. Юга също се представя на изключително ниско ниво, въпреки че според мен притежава по-добри качества.

Причините за всички тези проблеми до голяма степен са ясни и вече неведнъж са обсъждани. Големите европейски клубове постигат резултати, когато даден специалист получава контрол и управление върху спортно-техническите процеси за дълго време. Това в ЦСКА не сме го виждали отдавна. Липсата на стратегия личи и от космоса, а работата на парче така и не доведе до търсените резултати.

Допреди няколко месеца на „Армията“ имаше именит специалист с ролята на съветник. Видяхме какво се случи. Резултатите показаха „плодовете“ на работата му. Няма как да очакваш, че ще сменяш треньори и ръководители, но нищо в политиката и стратегията си, и в даден момент ще се появи човек, който ще оправи нещата с магическа пръчка. Това няма да се случи.

ЦСКА не отговаря и е много далеч от критериите както на лидера у нас, с който всяка година заявява амбиции да се бори, така и на отборите в Европа. И за съжаление не виждам как в близко бъдеще отборът би могъл да бъде стабилизиран. Най-накрая трябва да се изчистят доста неща – от организацията и синхронизирането до чисто футболния излишък откъм изпълнители на терена.

Ангел Червенков за "Тема:Спорт"