ЦСКА надигра с 2:0 ирландския Сейнт Патрикс като гост и се превърна в единствения български отбор, който продължава напред в евротурнирите след поражение в първия мач у дома.

Не бих искал да отварям фабриката за дитирамби, аплаузи и прекалени емоции след абсолютно нормалната и закономерна победа на ЦСКА в Дъблин. Но наистина статистическият факт, че това е прецедент в дългогодишната историята на родните евроучастици, доказва баналната истина, че 31-кратните шампиони са най-устойчивата, престижна и разпознаваема международна марка на българския футбол и спорт като цяло.

свързани статии

Широката червена общественост у нас е свидетел, че през годините, дори и с не малко проблеми в състава, както е и в момента, армейците успяват да надскочат конюнктурата под мотото на своята клубна харизма, цвета на фланелката и символите на емблемата. Това са на пръв поглед имагинерни, субективни категории, но очевидно имат значение в спорта и живота.

И двубоят в Дъблин онзи ден го доказва достатъчно красноречиво. ЦСКА неведнъж е надмогвал себе си не само в големите европейски подвизи и епопеи през миналия век, довели до две участия в полуфиналите на КЕШ и полуфинал в КНК, но и в близкото минало.

Все още са пресни примерите от епосите срещу Шахтьор Донецк, Ливърпул на „Анфилд“, Байер Леверкузен, Динамо Москва, следващия съперник Базел отпреди две години, Виктория Пилзен… Така че нищо чак толкова необичайно не се случи онзи ден в Дъблин, а просто бе потвърдена логиката, която си бе взела почивен ден седмица по-рано на националния стадион в София.

В Дъблин като зрял професионален тим ЦСКА успя да вкара два гола след статични положения. Но да не забравяме, че и до корнера, и до дузпата се стигна след хубави армейски атаки. Като цяло обаче има много, много препоръки и изисквания срещу продукцията на възпитаниците на Саша Илич, които особено през първото полувреме буквално не можеха да вържат три точни паса в средата на терена.

Без преувеличение най-активният футболист на червените в черни екипи бе вратарят Густаво Бусато, който през минута-две изстрелваше топката далеч напред от своето наказателно поле. Това винаги е показател за липса на креативност, комбинативност и идея. В целия мач едва ли биха могли да се изброят повече от половин дузина прилични нападения на ЦСКА.

На очи се набива липсата на активен плеймейкър, която се очаква да бъде компенсирана от норвежеца Линдсет, все още свикващ с новата обстановка. За съжаление Шопов и Туфегджич така и не успяват да си намерят точно място на терена и постепенно започнаха да отпадат от състава. Нужно е и още едно остро, пробивно, реализиращо крило отдясно, ако приемем, че Гарсес се е бетонирал отляво.

В защита също се забелязват много пробойни, като Саша Илич във всеки мач прави промени в отбранителното си каре с цел да напипа най-правилните изпълнители, които да започне да обиграва заедно. Търси се и нападател по модела „голов хищник“, който би дал съвсем друго измерение на отбора, дори при актуалните му проблеми.

Един зрял футболен професионалист като старши треньора Саша Илич много ясно каза, че на ЦСКА все още му липсват стил, физиономия и концепция за играта на терена, където в повечето минути от началото на сезона господстват лутането и колебанието, на моменти и хаосът, създаден от безкрайните елементарни непредизвикани грешки.

По този повод си спомням мача от преди две години на „Санкт Якоб Парк“, когато ЦСКА влезе в групите на Лига Европа след епохален успех над Базел. Тогава в средната линия червените разполагаха с великолепното трио Юга, Санкаре и Тиаго, което буквално смачка домакините, не им даде възможност да играят с топката и държеше контрол върху пулса на събитията на терена.

Към подобно представяне трябва да се стремят армейците и сега и само по този начин биха могли да се надяват на нов успех в Швейцария след само две седмици. На преден план трябва да излезе тактическото умение на наставника и футболистите, защото като индивидуални качества едва ли съставът на ЦСКА обективно може да се сравнява с този на Базел, чийто бюджет е поне 60 милиона евро.

Но ако се върнем в началото на текста, при армейците никога няма нищо невъзможно и те не бива да бъдат отписвани в нито един момент. Защото тяхната историческа марка е способна винаги да компенсира липсите, щетите, проблемите и да подари още една незабравима европейска вечер на привържениците им.

А огромната изстрадана радост от отстраняването на Сейнт Патрикс бе много важна и от психологическо значение за моралното здраве на червената общност, която преживява сериозни катаклизми след трудната пролет и поражението от вечния съперник във финала за Купата на България.

Коментар на Георги Атанасов