Дерби? ЦСКА за пореден път през 2022-ра показа, че е абдикирал от този мач. Или поне в мач с подобно определение. Дали при Стойчо Младенов, дали при Алан Пардю или при Саша Илич армейците не демонстрираха и частица от качествата, изискванията и характерните черти, необходими за подобен сблъсък. Нула! Червените бяха кръгла нула в двубоите срещу този съперник през настоящата календарна година и съвсем логично в 4 срещи или малко над 360 минути не успяха да отбележат дори гол, а призивът на Христо Стоичков “да ги приключат” и да се родят герои останаха глас в пустиня. Просто на отсрещната страна няма кой да го чуе.

Това бе мач за легитимация на “новия” ЦСКА и на Саша Илич, но те се провалиха в пълния смисъл на думата. А сърбинът звучеше абсолютно неадекватно след края, заявявайки, че няма идея защо подопечните му са играли толкова слабо и немотивирано, поздрави съперника и заяви, че няма за какво да съжалява. Оставаше само да се похвали, че е доволен, че армейците са загубили само с два гола. А предпоставки за по-сериозна разлика имаше.

свързани статии

Левски влезе в мача много по-агресивно и тази тенденция се запази до самия край. Сините печелеха почти всяка втора топка, което в съчетание с наложената висока преса остави ЦСКА без адекватен отговор. Единственото, от което можеха да бъдат доволни армейците бе, че сините не изпълниха коронния си номер – ранен гол. За това сериозна заслуга имаше и Бусато, който още в първите 10 минути веднъж пресече извеждащ пас към Филип Кръстев, а след това спаси и удар на останалия очи в очи с него Роналдо.

Червените не се възползваха по никакъв начин от отсъствието на най-силния защитник на Левски – Сундберг.

За пореден път се видя слабостта на ЦСКА при изнасянето на топката, което многократно бе отбелязвано. Беше го видял и Станимир Стоилов, но не и Саша Илич. Така на няколко пъти сините хванаха в крачка Юрген Матей и особено Мено Кох, а това още повече скова и отне от самочувствието на армейците. Те бяха объркани в защита и безидейни в атака, като разчитаха на изритвания зад гърба на синята отбрана, но Бамба нямаше никакъв шанс и губеше единоборствата.

Сините успяха да изолират Линдсет и категорично обезличиха противника, чиито флангове за пореден път изобщо не работеха. Единствената по-сериозна ситуация пред Пламен Андреев за първото полувреме бе, когато норвежецът уцели гредата след далечен шут, но това не бе плод на нещо креативно и смислено във фаза атака. Второто и толкова нямаше…

Късметът за армейците се изразяваше в това, че Левски няма изявен централен нападател, който да завърши поне едно от създадените положения преди първия гол. И така бе до 78-ата минута, когато хаосът вече не можеше да бъде овладян. Тогава логичното се случи.

свързани статии

Илиян Стефанов даде началото, а 3 минути по-късно Уелтън сложи точка на спора и узакони превъзходството на Левски.

Сините не спечелиха само в тези 90 минути. На “Герена” направиха своя голям удар преди година, когато заложиха на знаещ, можещ и принципен треньор, който знае какво иска и как да го постигне, а отборът вече има визия и ясно изграден стил. Като отпадането от Хамрун дойде само за да приземи левскарите и да им напомни да следват пътя си стъпка по стъпка.

В същото време на “Българска армия” са се оплели като пате в кълчища и реално погледнато червените нямат изигран силен шампионатен мач за цялата календарна година, като епизодичните проблясъци просто хвърлят пясък в очите. А Саша Илич се провали тотално в този мач. Негова бе задачата да подготви отбора по подобаващ начин, а не след това само да прави констатaции. ЦСКА влезе в дербито напълно неподготвен и Илич няма как да не носи вина за това. Друг е въпросът какъв материал са му осигурили вечните селекционери от „Армията“.

В Левски със значително по-малко средства привличат нужните им футболисти и правят отбор, а ЦСКА продължава да се върти в омагьосан кръг. Сините дадоха урок на ЦСКА и отговорните фактори на „Армията“ е време да вдигнат нивото си на самокритичност, защото грешките им станаха прекалено много.

Явор Пиргов, в-к "Тема спорт", снимка: Lap.bg