ЦСКА е слаб от години и няма агресията на Левски

Футболният агент Стоян Орманджиев е не само юноша на ЦСКА, но е и неразривно свързан с червените. Той е потомък на славни личности, записали имената си със златни букви в историята на армейците, а в момента учи занаят от корифея сред българските мениджъри – Лъчезар Танев. Орманджиев се съгласи да коментира пред “Тема Спорт” загубата на родния му клуб от Левски, както и селекционните процеси в Борисовата градина.

Г-н Орманджиев, не бих повярвал, ако ми кажете, че по време на мача между ЦСКА и Левски у вас е проговорил професионалистът и сте били безразличен към резултата…

– Не, разбира се. Стисках палци за ЦСКА и ме болеше от това, което виждах, но най-лошото бе, че очаквах подобен развой. В крайна сметка армейците не показаха нещо по-различно от това, което виждаме от тях и в предишните мачове. Нека си признаем, че не за първи път отборът е колеблив и плах. Играчите предпочитат да действат на сигурно, стремят се да изчакват съперникът да сгреши, не са достатъчно агресивни… Явно от щаба на Левски бяха видели много добре тези слабости и се възползваха по най-добрия начин. Вземете първите 30 минути на мача с Арда, после вижте целия мач с Локо София, погледнете първите полувремена срещу Славия и Септември, мъката срещу най-слабия отбор в групата Спартак Варна и всичко ще ви стане ясно. Затова казвам, че не съм изненадан.

Къде загуби ЦСКА?

– ЦСКА не влезе добре в мача. Това стана ясно още в първите 15 минути. Самата настройка на играчите не бе на ниво, за да се спечели подобен двубой. Армейците отново заложиха на сигурното. Бяха бавни в защита и не отговориха на агресията на Левски, които взеха инициативата и принуждаваха опонента си да бърка. Сините действаха много повече като отбор. Видя се, че на “Герена” макар и със значително по-малки средства са взели правилните изпълнители.

Какво следва в ЦСКА след това поражение?

– Реално погледнато, не е станало нищо фатално, най-вече с оглед приоритетите на ЦСКА от последните години. За съжаление, трябва да си признаем, че от доста време на “Армията” целта не е толкова титлата, а по-скоро излаз в Европа и евентуално спечелване на купата. В тази връзка поражението няма да доведе до катаклизми и търсене на коренна промяна.

Звучи почти еретично, че ЦСКА не се бори за титлата…

– Действията го показват. На думи може да се говорят много неща, но… всичко се вижда на терена. Няма как да станеш шампион, след като играеш слабо години наред. От друга страна, много трудно един отбор може да се бори за титлата при толкова чести треньорски рокади и постоянно текучество на играчи, като много често повечето от тях не оставят никаква следа и много бързо биват забравяни.

В ЦСКА обаче започнаха да плащат трансферни суми, а не само да търсят свободни агенти…

– Това не е гаранция за успех и Левски показа, че не парите играят на терена. Трябва да признаем, че през последната година в Левски управляват много по-добре футболния процес. В ЦСКА се работи повече на парче и не е ясно дали старши треньорът има решаваща дума. Не съм убеден, че червените имат и толкова сериозна скаутска мрежа.

В ЦСКА много обичат да използват думата “надграждане”. Смятате ли, че надградиха с лятната селекция, или ако трябва да използваме термин от вашата област – ЦСКА по-скъп отбор ли има в момента спрямо миналата година. Като говорим за реална стойност на играчите…

– Аз не виждам надграждане нито в спортно-технически аспект, нито като пазарна стойност. Погледнете по постове. В центъра на защитата има един приличен или да кажем добър играч за българските стандарти Юрген Матей, но другите опции са Махмутович, който има сериозни пропуски във всяко едно отношение, и Мено Кох, който е бавен, не умее да изнася топката и е неспособен да “бие” високо. Кох може единствено да стои пред собственото наказателно поле и да пречи на противника. Той е ОК при изсипване на топката, но до там. Назон и Бамба също са много далеч от Каранга, Али Соу и Кайседо, които бяха сред малкото попадения в червената селекция през последните години. За жалост, показателно е, че вече почти не идват скаути, които да наблюдават футболисти на червените. Преди години емисари на чужди отбори много често бяха в България, за да гледат поне трима-четирима от армейците.