Завръщането на династия “Орманджиеви”

Фамилия “Орманджиеви” се превръща в династия за институцията ЦСКА, след като стана ясно, че Стоян Орманджиев ще заеме поста изпълнителен директор и ще отговаря за оперативната власт рамо до рамо с Филип Филипов. И ако се вярва на историята, то пред армейците предстоят светли дни, защото винаги, когато член на това семейство е бил в Борисовата градина, то победите са били гарантирани.

Дядото Стоян Орманджиев, чието име носи новият силен човек на „Армията“, е със статут на легенда. Той е човекът, който през сезон 1966/1967 извежда червените до полуфинал в турнира за КЕШ срещу Интер, а през 1956 година като селекционер на националния отбор се окичва със сребърен медал от Олимпиадата в Мелбърн. Специалистът е на шесто място във вечната ранглиста на клуба, като наставникът завоювал най-много победи начело на тима. Пред него са само Крум Милев, Димитър Пенев, Манол Манолов – Симулията, Аспарух Никодимов и Стойчо Младенов.

Бащата Стефан Орманджиев бе председател на НС на ЦСКА в периода 2002-2006 година, когато бяха спечелени 2 титли, купа, Суперкупа на България, а в Европа бяха победени Ливърпул и Байер Леверкузен, а отборът игра за първи път в групова фаза на евротурнирите.

Стоян Орманджиев е роден на 3 май 1985 година. Съвсем малък започва да тренира в школата на армейците, където го води дядо му, а да бъде футболист на ЦСКА е голямата мечта на баща му. Той е част от един изключително силен набор, който така и не допуска загуба от Левски. Младокът играе рамо до рамо с Миро Манолов, Румен Трифонов, Христо Бахтарлиев, Христо Митов, Ангел Йошев, Адриан Олегов, Ники Николов – Джакстъра, Антон Петров, Любо Величков, Иван Петков, който замина за Шотландия, Стойчо Младенов – младши, Красен Вълков (син на Марио Вълков)… От онези времена Стоян помни как след мач дядо му го е дърпал настрани и му е давал съвети. Най-важният урок, който той научава, е уважение към семейството, приятелите, работата. Да бъде отговорен и честен в това, което прави и да бъде добър човек.

Орманджиев-младши записва един-единствен мач за представителния тим на червените. Това се случва на 8 май 2004 година, когато армейците губят с 0:3 от Черно море на „Тича“. Тогава Ферарио Спасов дава почивка на играчите от първия отбор, на които предстои финал за Купата на България срещу Литекс и пуска на терена момчетата от набор’85. Орманджиев влиза като резерва в края на срещата.

След това кариерата му преминава през Вихър Горубляне, Конелиано, Академик София. „С всеки от тези отбори печелехме промоция, но след това така и не стигахме до мачове в елита, защото се разпадаха. Можех да го направя накрая с Академик София, но аз точно тогава взех решение да кажа “край”. Осъзнавах, че нямах достатъчно качества за голям футбол и нямаше смисъл да продължавам. Татко, Бог да го прости, много искаше да стана голям футболист, но не се получи. Казах му го. Беше една събота. Имах почивен ден неделя, а в понеделник той ми каза: “Ела с мен. Отиваме при Лъчо Танев”. Аз не знаех за какво става въпрос, но когато поговорихме тримата, ми казаха, че от този ден започвам към мениджърската агенция. И така за 2-3 дни от терена на бюрото и в следващите 12-13 години бях част от фирмата на г-н Танев в ролята на футболен агент“, разказа преди няколко месеца Орманджиев в интервю за „Тема Спорт“.

Сега той затваря тази страница от живота си, за да продължи пътя на своя баща и дядо си в ЦСКА….

Материал на Явор Пиргов