Треньорът на ЦСКА Нестор Ел Маестро даде обширно интервю за предаването „Арена Спорт“ по БНТ. Сърбинът говори за първите си месеци на „Армията“, дербито с Левски и целите и амбициите, които има с червените.

Г-н Ел Маестро, какво е по-различното от първия път, когато бяхте треньор на ЦСКА?

– Основното по-различно съм аз. 5 години във футбола са много време, сега съм с 5 години по-опитен, работил съм в 5 различни страни. Много неща в клуба са различни, повечето към по-добро. Но и много са същите. Тук е моето любимо място за работа и не е случайно, че се завърнах.

Имате ли обяснение за катастрофалния старт на сезона?

– Имам и трябва да имам обяснение. Но това не касае само моята работа, а и на хора преди мен, затова не е коректно аз да коментирам и да раздавам правосъдие. Ясно е, че някои проблеми имат по-задна дата, преди аз да дойда тук.

Когато поехте отбора, получихте много критики. Чувствахте ли се неразбран, безпомощен?

– Не се интересувам кой какво мисли. Работата ни е трудна. Аз работя във футбола от 25 години. Стигнал съм ниво, на което в личен план не се интересувам какво казват хората. Ако допускаш да ти влияе това, което мислят хората на улицата или в таксито, ще ти е трудно да продължиш.

Откъде усетихте най-голяма подкрепа в онзи период?

– От моя треньорски екип, от хората в клуба и от играчите. Само ние знаем какво се случва на базата в Панчарево, винаги вярвах в това, че ще се изправим и ще се върнем на победния път. Вярвам на моя екип, на моето така да се каже семейство – Алекс Гицов, Боян (б.р. – Стаматович), на моята малка група, с която живея. Същото е с директорите и играчите, те също вярваха.

Как се печели доверието на привържениците, на собствениците?

– 95 проценти с резултати.

Феновете не знаят много за вас, оценяват ви по външен вид, поведение…

– Както казах, не се вълнувам какво се говори в личен план, за неща, които не са свързани със случващото се на терена.

Какво означава да си добър треньор и как се разпознава това?

– Отново 95% са резултатите. Ако аз оценявам работата на друг треньор или друг треньор оценява мен, трябва да гледаме нещата в дълбочина. Един наставник е успешен, ако изгради разпознаваем и печеливш стил на игра.

В собствените си очи имате ли самочувствие, че сте добър треньор?

– 100 процента.

Има ли треньори, които харесвате?

– Има много. Навсякъде, където видя нещо различно и повтарящо се във всеки мач. Постоянство и стил на игра. Ако тази идея за играта не е нещо остаряло и скучно, това би ме заинтригувало и бих следил работата на този наставник. Вдъхновение и наслада от играта може да се намерят и от по-млади треньори от по-малки отбори.

Какъв стил играе ЦСКА и доближава ли се до това, което искате да виждате?

– Да, да кажем доминация без топка.

Какво смятате, че постигнахте дотук?

– Повторяемост на спринтовия капацитет на играчите. Това, което феновете искат да виждат. Интензивност и фитнес подготовка. А също и много по-голяма активност от всеки един. Много е важно да знаеш кое е твоето най-високо ниво. Феновете да разпознават лесно кой футболист на коя позиция играе. А не всяка седмица да се чудят. Сега феновете, които идват на стадиона или гледат по телевизията, могат по-лесно да получат това, което искат, и по-рядко да са особено изненадани.

Как бихте описали отношенията си с футболистите?

– Това е една специална част от работата ми, мисля как да постигнем баланс. Двустранното уважение и отношение е най-важното, когато имаш играчи от различна националности. Трудно е, не е едно и също с всеки футболист. Някои са по-затворени или особени. Други навън в живота може да са ми приятели, а трети са деца. Разбира се, не толкова малки, колкото сина ми, но са още деца и отношенията с тях са различни. Но всичко е базирано на уважението.

свързани статии

Как работите с ръководство – сем. Ганчеви, Филип Филипов, Стоян Орманджиев?

– Много добре, много от хората са си същите, но има и нови лица. В общи линии тези, които познавам, са прекрасни хора. С Филипов все повече подобряваме комуникацията си. Орманджиев е много готин и го харесвам, даже ни носи баклава на тренировка. Данаил Ганчев е израснал много и е със значително по-отговорна роля отпреди. Сега той е на практика главният човек. Сега комуникираме и работим много повече отпреди.

Собствениците на ЦСКА от години са обвинявани, че не дават свобода на треньорите да работят. Каква е ситуацията при вас?

– Същото чувах и преди 5 години. Аз имам абсолютно 100-процентова свобода да вземам всички решения, които са задължения на треньора, както е във всеки клуб в Европа. В България има някакво неразбиране в концепцията за работа на треньора. Нещо се обърква, когато става дума за подписване, привличане или продажба на играчи. Това не е работа на треньора. Това не е моя работа. Никъде по света това не се върши от треньора самостоятелно. Четейки между редовете, разбирам, че това е нещото, което феновете тук очакват, но е грешно. В Германия над треньора има 5-6 души, които вземат тези решения, преди треньорът изобщо да има думата.

Защо невинаги парите и скъпата селекция гарантират успехи във футбола?

– Основно е късметът, защото футболът се играе с крака, а не с ръце, както в баскетбола например, и е най-непредвидимата игра. Но винаги най-добрата прогноза за това накъде се развива клуб е бюджетът му. Преди да приемеш работата, ти знаеш къде отиваш. Не е все едно дали поемеш ЦСКА, Левски или Ботев Пловдив, че да се изненадаш от бюджета. Знаеш нивото, знаеш какви са целите.

Трудно ли е да се избира стартов състав при наличието на голям брой качествени играчи?

– Това вече е показател кой треньор заслужава големите пари, които заработва. Всяка седмица е трудно решение. Генерално погледнато, е по-добър вариант, отколкото да нямаш класа в тима. Имаш двама-трима еднакво добри играчи и трябва да избереш един. Трудно е, но е по-добре така.

В последните години българските играчи в ЦСКА са крайно малко. Защо се случва това – защото напрежението е твърде голямо, или родните футболисти не притежават нужната класа за поставените цели?

– Второто е вярното. Това е проблем не само на ЦСКА, а и на другите отбори тук. Но това е национален въпрос, на който аз нямам отговор, въпреки че имам идеи по темата.

Какво мислите за оправданията, когато една цел не е постигната?

– Не мисля, че ще се наложи да го правим, тук не се обсъжда такова нещо.

Смятате ли, че съдийството помага на определени отбори?

– Не ми е работа да коментирам тяхната работа, а само играта. Моята работа е да се концентрирам изцяло върху задълженията си. Живея в хотел сам съвсем целенасочено, ограничил съм до минимум социалните си контакти точно поради тази причина. За да се фокусирам върху работата си и да блокирам всички странични неща, едно от които са съдиите. Нещата, върху които нямам власт и не зависят от мен, не ме вълнуват.

Минаха дербитата с лидера Локо Пд и вечния съперник Левски, кога е времето един треньор да говори?

– Ако питате мен – никога (смее се). Но разбирам, че феновете искат да имат контакт с отбора и треньора, да разбират нещата от извора. Да чуят някои мои идеи и мнения за случващото се, да ме видят понякога в различна светлина. Уважавам работата на медиите и съм положително настроен в тази посока.

Но треньорите на двата гранда ЦСКА и Левски не дават пресконференции преди мачовете…

– Това си е решение на клуба, никой не ме пита. Мразя скучни въпроси като това защо си сменям името. От 500 интервюта в 499 ме питате това. Разбирам и уважавам критиката, но мразя клишетата във футбола и живота.

След дербито с Левски казахте, че тук всичко е на живот и смърт…

– Това е въпрос на културно възприятие, на медийни разбирания и не е различно от други държави. Но чувството в дербито с Левски е, че отрицателното, когато загубиш, е много повече от положителното, ако спечелиш. Това не е добре, трябва да е по различен начин. Правят се толкова много материали за загубилия, вместо за победителя и това е напрягащо, грешно е. Това е и една от причините, които се отразяват на футболните качества на дербито в последните години.

Всички фенове на ЦСКА, ръководството очакват шампионската титла най-накрая да се завърне на „Армията“. Вие можете ли смело да застанете зад тази позиция?

– Нямам никакво притеснение да го кажа и това не е нещо ново. Разбира се, че искаме титлата и това е нашата цел и моя мечта. Преди да поема отбора, знаех това отлично и нямаше значение дали го поемам на 15-о място или на първо. Това винаги е голямата цел на ЦСКА и ще дадем всичко, за да я постигнем.

Кой е най-сериозният аргумент на ЦСКА в битката за титлата?

– Нашето единство, нашето огромно желание. Ние наистина го желаем, чак до болка и каквото и да стане, смятам, че имаме големи шансове за титлата.