Бившият нападател и треньор в ЦСКА Владимир Манчев се съгласи да коментира пред „Тема Спорт“ представянето на червените до момента. Той говори за силните страни на тима, причините за промяната в игровия облик и от какво е породен той.

Владо, в мачовете срещу ФК ЦСКА 1948 и Локо Пд ЦСКА показа едно лице, което роди много оптимизъм, но не видяхме това срещу Пирин в Благоевград. Има ли повод за притеснение, или трябва да се акцентира върху трите точки и обрата?

–        Не, място за притеснение няма. Има такива “криви” мачове. От една страна, виждаме, че след идването на Иво Тренчев Пирин значително затегна редиците и подобри представянето си. От друга страна, в Благоевград имаха проблем с терена и макар да положиха усилия, то не съм сигурен дали успяха напълно. И не на последно място знаем, че винаги след пауза за националните отбори има спад в представянето, който се дължи на пътуването на голяма част от играчите, невъзможността на треньора да работи с цялата група и т.н. Най-важното е, че тимът успя да спечели трите точки и няма смисъл да търсим някакъв проблем.

Излизат Хайнц, Естрада, Назон, а влизат Фаетон, Морено и Асприля… Може ли да твърдим, че с такива резерви или по-скоро хора на пейката Ел Маестро няма къде да сбърка?

–        По-скоро трябва да отбележим, че ЦСКА разполага с голям избор и вариативност в атака, което е и големият плюс. А иначе винаги може да се допусне грешка, но наличието на достатъчно класни футболисти в атакуващ план дава възможност да се реагира дори ако даден от играчите, на които е гласувано доверие от началото, не се представя на необходимото ниво.

Говорейки за тези опции от пейката – смяташ ли, че сега армейците разполагат с най-голяма ширина в сравнение с минали сезони?

–        В атакуващ план – да, но за да бъдем категорични в тази оценка, трябва да се възстановят и върнат в игра Юрген Матей и Де Нойер, защото в защита мисля, че нещата не са толкова категорични и сигурни, както в нападението. Хубаво е, че Морено вече е на разположение, защото той е много интересен футболист.

свързани статии

В последно време бяхме свикнали, че в предни позиции всичко зависи от един човек – Каранга, Мауридес, Али Соу, Кайседо… Сега е по-различно с наличието на Назон, Естрада, а сякаш и Фаетон се събуди… Колко по-силен е ЦСКА при това положение?

–        В предишните години ЦСКА разполагаше с много силни флангови футболисти и се залагаше на един човек на върха на атаката, който на практика материализираше усилията на колегите си и затова в негово лице виждахме звездата. В момента в отбора ги няма тези крила и точно поради тази причина се потърси смяна на тактическата постройка и схемата на игра, като се заложи на двама нападатели. Хубавото е, че всеки един от тях в даден мач допринася за добрите резултати.

Ел Маестро говори за лидери в съблекалнята, които вършат половината му работа. Дали той не намери начин за комуникация с играчите и освен промяната в постройката той не подобри най-вече именно това – психологията и емоцията в отбора?

–        Не. Според мен и при Саша Илич, а и преди това имаше добра комуникация и хубав колектив. Разликата дойде най-вече от смяната на схемата на игра. Ел Маестро пипна малко настройките, внесе повече живец, заложи на повече агресия и играчите приеха позитивно тази промяна. За мен слабият старт се дължи най-вече… Нека си го кажем – на недобрата лятна подготовка. В началото на кампанията играчите не бяха добре физически, а и бяха смачкани психически от загубената в последния момент титла. Постепенно те влязоха в добра кондиция, възстановиха се, натрупаха самочувствие и всичко си дойде на мястото.

Не мога да не те попитам за безпрецедентното обединение на феновете с виковете „оставка” в 18-ата минута. Вълната на недоволство заля почти цяла България. Какво е мнението ти и какво очакваш да се случи?

–        Този протест и скандиранията няма да доведат до промяна, но могат да бъдат началото. Хубаво е, че феновете показват обединение, като загърбват клубните пристрастия и по този начин заявяват ясното си желание да се потърси начин за излизане от тежката ситуация, в която се намира футболът ни.

 

Интервю на Явор Пиргов