Широчината в състава на ЦСКА е илюзия

Лудогорец и ЦСКА са тимовете с най-високи бюджети и най-широки състави и затова е логично всяка година именно те да са замесени в битката за шампионската титла. Противниковите треньори също отчитат богатия им кадрови потенциал като основното им предимство. И в действителност армейците разполагат със сериозна бройка футболисти, като цели 18 чужденци взеха участие в шампионатните мачове през есента. Малко по-внимателен поглед върху спортно-техническите решения на Нестор Ел Маестро, както и върху чисто статистическите данни обаче показва, че всъщност широчината в Борисовата градина е голяма илюзия! Сръбският наставник на 31-кратните шампиони на практика върти 13-14 играчи, на които има някакво доверие, а на останалите разчита само в краен случай.

Това се видя и в последния есенен двубой, който се явяваше и пряк сблъсък с основния конкурент за титлата Лудогорец – идеалният момент, който да индикира на кого наистина разчита. 

Нестор. След принудителното включване на Шакич на мястото на Турицов на полувремето той направи първата си смяна едва в 71-ата минута, когато вкара Естрада вместо Фаетон. Следващата пък дойде чак в 89-ата, а последната дълбоко в продължението. И макар че имаше две по-дълги спирания на играта заради димки, целият есенен полусезон показа, че и при идеални условия сърбинът нямаше да направи смените си много по-рано. Асен Дончев, Кох, Махмутович, Санянг, Шопов, които бяха на пейката срещу Лудогорец, така и не спечелиха доверието му. Те влизат в групата много повече за бройка, отколкото за реална възможност за промяна в хода на двубоите. Играчи като Браян Морено, Шагоян и Туфегджич пък дори не стигат до резервната скамейка, а в последните месеци най-често гледат мачовете от трибуните. Най-интересна е ситуацията с Данило Асприля, който първо лекуваше контузия, но макар че след това се възстанови и показа силни игри, така и нито веднъж не започна като титуляр в първенството (б.а. – има 11 участия като резерва).

Всъщност едва 12 футболисти са стартирали в 8 или повече от 20-те шампионатни двубоя през сезона – т.е. са се утвърдили като основни фигури в състава. Някои треньори не обичат да правят промени, когато играта върви. Но в случая на ЦСКА шансът това да е причината за заседяването на останалите на пейката е нищожен. На „Армията“ в действителност разполагат със сериозна бройка играчи, но ако трябва да поставим широчината в състава и конкуренцията на една плоскост, значи тя е илюзия. Защото единствено реални състезания за титулярно място в тима са на постовете на централните защитници, където обаче класата все още е недостатъчна и почти всички са на сходно посредствено ниво, както и на върха на атаката. Там обаче са ползвани и не само чисти централни нападатели, какъвто е случаят с Фаетон и Асприля, а освен това Ел Маестро призна, че тимът му има офанзивни проблеми. От двете страни на защитата, в предмостието й, в средата на терена, зад нападателите – реални алтернативи на утвърдилите се титуляри няма. Взетият през лятото Шакич бе въртян на доста от тези позиции да запълва дупки, като май става само за това, а самият факт, че ужасната форма на Хайнц не доведе до сядането му на пейката е показателен за потенциала на резервите.

Широчината и бройката състезатели са различни понятия и в предстоящия зимен трансферен прозорец на „Армията“ трябва да работят сериозно в полза на първото от тях. А числеността дори може да се намали. Какъв е смисълът от нея, когато тя не носи качество или опции за треньора?!

Мартин Костадинов, в-к Тема спорт