Вчера една от колоритните фигури в новата история на българския футбол навърши 70 години. Финансист, политик, университетски преподавател, Александър Томов става председател на надзорния съвет на ЦСКА през 2006 година, когато в клуба влиза индийският инвеститор Прамод Митал. През 2008-а армейците печелят последната си до момента 31-ва шампионска титла с впечатляваща разлика от 16 точки пред втория Левски. Отборът обаче е спрян от участие в европейските турнири заради задължения към НАП, а недоволството на червена България се насочва освен срещу БФС и сериозно върху Томов. Той се завръща в клуба вече в ролята на собственик през лятото на 2013-а и остава до пролетта на 2015-а, малко преди ЦСКА да загуби и лиценза си за А група и да бъде пратен в третото ниво на футбола ни. Как са протекли всички тези събития през призмата на Томов, той разказа пред „Тема Спорт“ в навечерието на своя юбилей.

Г-н Томов, каква е вашата равносметка, поглеждайки назад в годините?

– Аз съм щастлив човек. Когато посрещаш 70-ия си рожден ден в добро здраве, с активен начин на живот, добри деца, внуци, прекрасно семейство, няма как да не се чувстваш щастлив. Във всички области, в които съм работил, съм постигал успехи. Разбира се, имал съм и трудности. Но, от друга страна, в преходното време, в което живеем, с много лоши хора, злоба, превратности на съдбата, да оцелееш по този начин сигурно е достойно.

Споделяли сте, че сте присъствали на няколко финала на световно първенство. Кои са те и кога се запалихте по футбола?

– Гледам футбол от 4-5-годишен. Играл съм и в много детско-юношески турнири и оттогава обожавам този спорт. Рядко може някое явление да събере по 80-100 хиляди човека на едно място. Да, присъствал съм на няколко значими финала. През 1994, 1998, 2002, 2006 година. Голямо щастие е да присъстваш на тези мачове. Много години съм бил свързан с футбола, помагал съм на нашите национали, когато бяха в Щатите. Тогава трябваше да се отпуснат определени средства на отбора и се радвам, че това се случи, защото всички знаем какво се постигна.

Как се стигна до по-сериозното ви влизане в българския футбол?

– Понякога тези неща стават доста изненадващо. Знаете, че фамилията Митал инвестира пари в България през 2005 година и при кризата в ЦСКА през пролетта на 2006-а тогавашният президент (б.а. – Георги Първанов) помоли Прамод Митал да помогне на футбола. Така при една среща в Лондон нещата се насочиха в посоката да стана президент на ЦСКА. И слава Богу след това станахме шампиони на България за рекорден 31-и път, което беше огромна човешка и фенска радост. Направихме много реформи в ЦСКА, привлякохме качествени футболисти и резултатите не закъсняха. Разбира се, това не попречи на българската мафия на практика да ни отнеме титлата чрез взимането на европейския ни лиценз.

Имали ли сте съветници за управлението на ЦСКА и еднолично ли взимахте решенията?

– Абсолютно погрешно е, когато водиш толкова голям клуб, да взимаш еднолични решения. Никой не е успял по този път. Убеден съм, че част от грешките в грандовете ни и футболния съюз идват именно от това.

Във времена, в които успехите в българския футбол се постигат по доста мъгляв начин, извеждате ЦСКА до суперкупа и шампионска титла с 16 точки преднина пред Левски? Как успяхте да се преборите с конкуренцията?

– От една страна, имах зад гърба си съществен инвеститор. Но най-важното беше, че създадохме много силна сплав между футболисти, треньорско ръководство и управление на клуба. Имах по един българин и един чужденец в отбора, с които работехме много добре – Велизар Димитров и Ней. Така че имах постоянен досег до случващото се. Освен това получих огромна помощ от Димитър Пенев като спойка с ветераните, покойния Петър Жеков, който беше в управлението на клуба, и чудесни млади колеги като настоящия селекционер на младежкия национален отбор Сашо Димитров например. И след толкова години навръх 70-ия си рожден ден мога с чиста съвест да кажа, че нито един мач не е бил уреден, нито един разговор не съм имал със съдия, включително и с ръководители в БФС. Разбира се, в началото съм хващал на няколко пъти опити да ми пробиват отбора, но съм ги пресичал веднага. ЦСКА по абсолютно честен и безапелационен начин стана шампион. Естествено, това не им попречи да ни отнемат титлата с ясна политическа намеса на тогавашния премиер Станишев и лица около него и да не позволят на този прекрасен отбор да пробие в Европа.

Интересното е, че именно вие инициирате откриване на финансите на клубовете ни, плащане на пълни данъци. Обърна ли се това срещу вас и ЦСКА впоследствие?

– Тук трябва да кажа, че аз нямах и голям избор. Господин Митал, когато го запознавахме с това какво е ЦСКА и видя цифрите, каза: „Добре, как се плащат данъци тук, виждам съвсем други заплати, на които се водят футболистите“. И беше категоричен, че иска всичко вече да бъде чисто и прозрачно. Тогава президентът на Левски каза, че съм нарушил омертата. Но не крия, че това не беше само моя заслуга, а и желание на собственика.

Доколко чувствате вина за загубата на европейския лиценз на ЦСКА през 2008 година?

– Не мисля, че съм могъл да направя нещо различно, че да чувствам вина. Това беше целенасочена атака срещу мен и британско-индийския инвеститор. Всичко беше толкова незаконно. И до днес пазя в архива си удостоверение от НАП, че сме изплатили всичко, макар и 10 дни след като ни отнеха лиценза. Тъй като всичко беше въпрос на часове и дни. Когато платих и показах, че всичко е законно, бях решил да ходя в УЕФА. Тогава те ми повдигнаха обвинения с прокурори, както правят и в последно време, и не можех да излизам от страната. Така че това беше целенасочена мръсна корупционна схема на едно политическо лице и неговото обкръжение, на шефовете на БФС, включително и на бившия президент. И целта беше по-голяма от футбола. Беше ги страх победите и големият подем на ЦСКА да не се използват политически. Защото дни преди да ни отнемат титлата, направихме един мач за 60-годишнината и тогава с Лотар Матеус подписахме договор да бъде наш скаут за европейските турнири. И той ми каза: „Алекс, ще бъдете отново много голям отбор“. Всичко това обаче ни се отне.

Кои ваши грешки отчитате след завръщането ви в ЦСКА през 2013 година?

– Грешките и в първия, и във втория случай бяха едни и същи – че подцених корупционната същност на българката държава. В корумпирана държава няма как да няма корупция и във футбола.

Вече много години ЦСКА не успява да се пребори с Лудогорец за титлата. През сезон 2014/15 с доста по-нисък бюджет тимът дълго време води в класирането и зимува първи, а разградчани по това време играят в групи на Шампионската лига. Какви според вас бяха основните причини за обрата в първенството в началото на втория дял и последвалата тежка криза?

– Тогава по време на зимната пауза водихме с няколко точки на Лудогорец и аз бях на 99 процента сигурен, че ще станем шампиони. Играхме контроли със силни отбори – Стяуа, Рапид Виена, и аз виждах, че се представяме добре. Но когато се прибрах в България, срещу мен започна безпрецедентна атака – срещу базисните ми бизнеси, които хранеха отбора. След това имаше атаки и през медии, за да се стигне и до директни заплахи срещу мен. И защото не можеха просто да ми вземат клуба – аз имах основен дял, големи вземания, футболисти, които се водеха на мои фирми включително Тони Силва – те го фалираха предумишлено. Нямаше как да го овладеят просто така и трябваше да направят тези техники. Така се стигна и до безумието ЦСКА да отиде да играе във В група. И може би ударите по ЦСКА са и една от причините Лудогорец вече 12, съвсем скоро и 13 поредни пъти да е шампион.

Как гледате на информациите за евентуална промяна по върховете на управлението на ЦСКА през лятото?

– Нека видим какво ще се случи, предварително да се говори е трудно. Очевидно не е добре, че ЦСКА така и не става шампион при това управление. ЦСКА няма как да запази своята уникална фенска маса, ценностите си, ако не става шампион. И липсата на конкуренция в първенството е част от целия хаос, който властва във футбола и държавата ни. Около себе си имам много млади хора, мои студенти, които не са фенове на ЦСКА или Левски, а на Реал, Барса, Ман Сити… Това е печал. Част от загубата на нашата национална спортна идентичност.

Може ли построяването на нов стадион да бъде основа за издигането на клуба на следващото ниво?

– Несъмнено това ще помогне. През лятото на 2014-а ние бяхме осигурили парите за стадион с най-големия инвестиционен проект в историята на българския футбол. Те ни го отнеха и след това удариха по ЦСКА по този начин. Разбира се, искам да се построи сега стадионът. Със сигурност това ще бъде знак за подем. Всичко хубаво, което се прави, трябва да се уважава.

Вие имате серия от 9 мача без загуба във вечното дерби, включително и 6 поредни победи. Как си обяснявате успешните игри на ЦСКА срещу Левски по ваше време?

– Според мен нещата са свързани не с някаква специална политика, що се отнася до Левски, а с много силната работа с отбора. Във футбола освен добрите спортно-технически умения на треньора е много важна психологията. И особено при първия ми период футболистите чувстваха огромна увереност. Знаеха, че зад тях седят сериозни хора, че те няма да ги оставят никога, че няма да тръгнат да им правят тарикатлъци на дребно. Имахме и няколко чужденци, които всички бяха на много високо ниво. Ней например освен прекрасен футболист беше и много добър човек. Той посвети гола от центъра срещу Омония на мен. Няма как такива неща да не те развълнуват. Това са хубавите неща във футбола. Те пълнят и стадионите. Още помня пълната до дупка „Българска армия“ в злополучния мач с много силния тогава Тулуза, който ни изравни случайно в последната минута. А сега нашите деца, внуци растат при съвсем различна реалност. Моят син, който е на 8 години, иска да го заведа на европейското първенство през лятото, но не ме пита да го заведа на мач на ЦСКА. Защото онзи ден при нещастната загуба от Ботев за купата му се насълзиха очите и ми каза: „Повече не искам да гледам“.

Виждате ли скоро край на хегемонията на Лудогорец?

– Засега не. Първо, защото Домусчиев си изкова огромни преимущества от всяко едно естество. Ние по време на втория ми преходен период в клуба имахме няколко футболисти, които по неведоми пътища ни напускаха и преминаваха в Разград. Единият през Пловдив, другият по друг начин. Много са нещата, но не е на моето ниво да се занимавам с такива низши истории като работа със съдии и т.н.

Как гледате на промяната в БФС?

– Според мен не се е случило нищо. Но за да бъдем коректни към този човек, трябва да му дадем време. Има два варианта – да продължи да бъде слуга на същите хора както предшественика си, или да покаже самостоятелно лице – да защити независимостта на БФС според каноните на УЕФА и ФИФА, да отстоява конкуренцията, да предприеме революция в ДЮШ-овете. Но лошото е, че промяната беше организирана от същите хора, които и досега управляваха футбола. Съжалявам за Борислав Михайлов и неговото обкръжение, но за всички тези години най-големият им грях е, че допуснаха футболът да стане стока за размяна между политици. Оставиха играта да се използва за най-долни търговски операции и политически игри. Но в навечерието на моя 70-и рожден ден искрено си пожелавам всички български отбори да се вдигнат, да станат конкурентоспособни, да излязат на европейските терени и да се гордеем с тях. Футболът е велика радост и трябва да бъде такава.

Интервю на Мартин Костадинов, в-к Тема спорт

Снимка: Lap.bg