Като същински новобранци се проявиха новите управленци на ЦСКА Стоян Орманджиев и Филип Филипов! А още по-неприятното за самите тях е, че вече не са и толкова нови. Само за няколко месеца те натвориха значително количество примери как не се прави футбол и как не трябва да функционира един професионален футболен клуб.

Дебютната им грешка дойде още с едно от първите им значими решения, а именно назначаването на Стамен Белчев за старши треньор на отбора в разгара на тежка спортно-техническа криза. Хасковският наставник има добри качества за по-периферна роля в клуба, каквото беше занятието му в дубъла на червените, но не и да е старши треньор на най-титулувания български клуб.

свързани статии

Преди няколко месеца в онези ключови двубои ЦСКА имаше нужда от силна фигура с опит, като Любо Пенев, но важните особи на „Армията“ избраха лесното. Това ги доведе до тежък крах – нулев сезон и без класиране за Европа, подпечатано от недолюбвания от армейската общност отбор от Бистрица.

Втората грешка не закъсня, като и тя беше фундаментална и отново беше треньорска. Директорското дуо избра и назначи за нов треньор еквивалент на Нестор Ел Маестро. Също като него Томислав Стипич не е бил професионален футболист, школуван е в Германия и вижданията му за футбола са много повече свързани с прагматичност, отколкото с комбинативност и доминация, каквато приляга на един гранд.

Довеждането на хърватина, спечелил две купи в посредственото латвийско първенство, беше абсолютно алогично. Биографично той дори е по-спорен от Ел Маестро, който пристигна на „Българска армия“ като актуален шампион на Словакия. А когато ЦСКА са проучвали прибалтийския пазар, странно е защо не са предпочели пред Стипич бившия играч на клуба Викторс Мороз, който води латвийския РФС. Снощи с този тим той влезе в групите на Лига Европа и като цяло има доста по-успешна и последователна кариера като наставник от балканеца.

Стигаме до това, че още след мача със Спартак Варна се изясни бъдещето на „немския хардуер“. Никой познаващ родната футболна реалност нямаше съмнение, че Стипич е обречен, освен управленците на ЦСКА, което загуби още над 20 дни, за да приеме тъжната статистика от първите пет кръга в шампионата и да започне опити за поправяне на един от направените пропуски.

Почти толкова нелогично бе и поставянето на Владимир Манчев начело на втория отбор, откъдето в момента също не идват позитивни сигнали. Критерият и на това назначение е неясен, никой от клуба не го аргументира. С какво Манчев превъзхожда за тази позиция един Анатоли Нанков, който бе свободен, когато постът се оваканти?

Грешните треньорски назначения са пряко свързани с една още по-осезаема такава. Овластените от новия собственик не назначиха можещ спортен директор, който да избере наставници за първия и втория отбор, да привлече качествени нови попълнения и да реформира школата. Очеизвадният най-добър вариант бе и продължава да бъде доказаният футболен специалист Методи Томанов. Вместо него обаче Орманджиев и Филипов измислиха ЦСКА да има главен скаут със спорна репутация. Иван Славов, от когото армейските привърженици и дума не са чули.

Ранната равносметка, дни преди затварянето на трансферния прозорец, ни крещи, че червеният тим е тежко дисбалансиран и с ядро от футболисти с ограничени възможности, занижено самочувствие и деморализация от средата в България. А и конкретно в самия клуб. И това, понеже Фичо се упражнява като селекционер, а новият скаут така и не се е показал пред медиите, за да сподели своята визия за работа. Разбираш ли от материята, веднага ще видиш, че в състава е зейнала огромна дупка в центъра на терена, където постоянно се правят някакви преквалификации на отделни единици.

Армейците нямат нито един поне сносен дефанзивен халф. Но в същото време се предлага нов договор на Иван Турицов, който от години няма силен мач за ЦСКА и около когото се натрупа много негативизъм. Пропуснатата дузпа срещу ФК ЦСКА 1948 Сф, пререканията с фенове, самото негово желание това лято да си намери отбор в чужбина. Пределно ясно е, че той вече няма как да вирее прогресивно в клуба, освен ако не стане чудо. А грешниците в ЦСКА сякаш разчитат на такова и при селекцията.

В този ред на мисли на онази дълга презентация от актуалните червени кормчии се чуха заявки и за стягане на редиците, за друго отношение на състезателите към институцията, от която са част. Никаква промяна и по този параграф. Лека такава има в комуникационно отношение. След резилите поне някой застава пред фенове и медии, за да оправдава несвършената работа.

Генерално обаче поддръжниците на 31-кратния шампион продължават често да са в неведение за случващото се в един от смислите на живота им. Особено по отношение на новия стадион, информационното поддържане на огъня, на ентусиазма за доближаването до мечтата на поколения цесекари просто отсъства. И за това, и за другите неуредици поелите отговорността през юни най-малкото трябва да дадат напоителни и конкретния обяснения.

Петър Здравков, "Тема Спорт"