ЦСКА хем играе бавно, хем греши постоянно

ЦСКА победи Ботев Враца в четвъртък и може би отлепи ютията, но съвсем леко. Това бе първият от серията предстоящи мачове на армейците, които са задължителни за печелене. Без никаква друга алтернатива в ситуацията, в която се намира в момента тимът, някъде в долната половина на таблицата. Трите точки бяха взети срещу врачани, но какво видяхме на терена?

Александър Томаш изпробва нова формация с трима защитници, което бе оправдано с оглед поведението на съперника. Ботев Враца бе прибран в своята половина и това позволи на фланговите футболисти на ЦСКА на практика да не участват в защита и изцяло да изпълняват ролята на крила. Трите принудителни смени няма как да не повлияят, като тук може да се обърне внимание на инцидента с Бусато. От журналистическите места на стадиона още в реално време се видя, че нападателят на Ботев Враца е поне два метра в засада. И ако тъчреферът Димитър Русев бе вдигнал флага си, нямаше да се получи тази беля.

След това се наложиха смени и на Локило и Пинто, което е още един камък в градината на хората, отговарящи за физическата подготовка в ЦСКА.

Хубаво е, че армейците играха атакуващо. Не че това не е задължително срещу подобен съперник, но срещу Септември не го видяхме. Гостите от Враца бяха доста поуплашени и не показаха почти нищо в този двубой, така че не бе трудно ЦСКА да държи инициативата. Възпитаниците на Александър Томаш бързо си връщаха притежанието на топката, като агресията става по-голяма от мач на мач. Фаетон бе доста активен по левия фланг. Той отново показа, че има много резерви и поле за развитие. Голът му беше изработен прекрасно, ето такива неща искат да виждат феновете. Лошото е, че това се случва изключително рядко. Силен мач направи Джеймс Ето’о, който е много полезен футболист. Той се превръща барометър в играта на 31-кратните шампиони и универсалността му е голям плюс за старши треньора.

Пак обаче липсваше скорост. ЦСКА игра много бавно, с безкрайни подавания. Сякаш е задължително топката да мине през всички футболисти, в което няма никакъв смисъл. Прилича на покана към съперника да се прибере, подреди и чак тогава да започне червената атака. Трудно е да се даде оценка дали армейците отново отпаднаха физически през втората част, както срещу Левски, но фактът, че Ботев Враца излезе по-напред по терена след почивката, може би е показателен.

ЦСКА получи възможност и да покаже дали умее да използва статичните положения – доста корнери, имаше и няколко фаула, при които можеше да се центрира, но те не доведоха до търсения резултат. Този компонент от футбола, който е изключително важен, изглежда се подценява в червения лагер или не се работи по него толкова, колкото е нужно.

Минус в играта на ЦСКА са и многото грешки. Може би защото често тимът се опитва да разиграва с едно докосване, но това не се получава. И оттам идват куп загуби на притежанието, дори когато футболистите не са непосредствено притеснявани от съперника. Бракът е огромен и ако не оказва съществено влияние срещу отбор като Ботев Враца, то е сигурно, че по-качествен опонент ще използва тези неточности. Забелязаха се наченки и на пасове в дълбочина, но те продължават да са крайно недостатъчни и всичко това стои като работа пред Александър Томаш. Той трябва да обърне внимание и на медийните си изяви, които се пълнят с все повече клишета и излишна демонстрация на самоувереност. Подобно дръпнато поведение му създава ненужни проблеми и е хубаво някой да му го каже, щом той твърди, че не чете и не се интересува от медийния поток.

Тодор ШАБАНСКИ, „Добавено време“