Днес един от славните футболисти в богатата история на ЦСКА празнува 60-годишен юбилей.

Полузащитникът Ивайло Киров има 257 мача с червения екип зад гърба си и 45 гола в тях. Има цели 14 трофея с армейците – 4 титли (1987, 1989, 1990, 1992), 5 Купи на България (1985, 1987, 1988, 1989, 1993), 4 Купи на Съветската армия (1985, 1986, 1989, 1990) и 1 Суперкупа (1989).

С ЦСКА изиграва 25 мача в евротурнирите – полуфиналист в КНК през 1989 и четвъртфиналист в КЕШ през 1990 година. Има 15 срещи за националния отбор, като е реализирал 1 попадение. По повод празника „Тема Спорт“ го потърси за интервю.

Г-н Киров, как се чувствате на 60 години?

– Празнично. Здравословно съм добре, не мога да се оплача. Това ми стига.

С какво се занимавате в момента, къде сте?

– В родния Шумен съм си. Работя към общината. Не е свързано със спорта. А и за съжаление в Шумен футболът от много години не съществува както трябва, въпреки усилията на сегашния кмет Христо Христов. Той прави всичко възможно да възроди играта в града, но и стадионът не е в добро състояние. Трябва ново съоръжение. Над 20 години отбора ни го няма на картата, така както ни се иска на всички. Господин Христов е футболен човек и дава мило и драго за спорта в града. Бивш футболист е, голям цесекар е. Докара Росен Барчовски начело на баскетболния отбор. Работата обаче е занемарена от над 25 години. Имаме някакъв отбор просто за да се каже, че съществува, и дотам.

свързани статии

Бързо ли минава футболният живот?

– Много бързо сякаш, като в сън. Животът на футболиста е кратък – 14-15 години. Говоря за професионалния. Тук не включвам детско-юношеския футбол.

Но пък сте имали щастието 10 години да сте част от едни от най-силните генерации на ЦСКА?

– Така е, щастлив човек съм. Беше приятно, защото хванах и поколението преди мен – от средата на 80-те години, после нашето и накрая в началото на 90-те, когато се върнах на „Армията“. ЦСКА ми е дал едни от най-хубавите години. Имам полуфинал за КНК през 1989 година срещу Барселона и четвъртфинал за КЕШ през 1990-а срещу Марсилия.

Това ли остават най-паметните ви мигове?

– Безспорно, но аз вярвам, че можеше и по-добре. Ясно, Барселона е голяма класа. Тогава ни липсваха Любо Пенев и Трифон Иванов, лека му пръст. Тук е моментът да пожелая на Любо да спечели и тази битка. Той го може, силен характер! Любо не игра и в реванша с Барса. Срещу Марсилия някак си не бяхме добре подготвени физически. Тогава с лекота биехме отборите в България и не играехме под такова напрежение. Марсилия ни хвана в период след зимна подготовка и още не бяхме в толкова добра форма. Есента играехме винаги по-силно. Пролетта го давахме малко по-лежерно.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ В НОВИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“!