Дузпата на Турицов остави отпечатък върху ЦСКА

Първият гост в подскаста на „Мач Телеграф“ - „МачКаст“, за 2026 г., е Стоян Орманджиев. Човек, който беше изпълнителен директор на ЦСКА от февруари 2023 г. до октомври 2024 г., когато вече изпълняваше функциите на административен директор.

В този период „армейците“ бяха много близо до титлата, но една пропусната дузпа ги лиши от златните медали. Отделно от това, беше извършена и смяната на собствеността, като Гриша Ганчев продаде акциите на клуба на Валтер Папазки. 

Г-н Орманджиев, годината започна тъжно с кончината на Димитър Пенев?

- Първо искам да изкажа най-сърдечни съболезнования на близките на Димитър Пенев. Неговото име остава в историята на българския футбол, изписано със златни букви! Великан! Изключителен футболист и невероятен треньор! Безспорна личност, уважаван от всички. Въобще неповторим и непрежалим ще си остане чичо Митко! Да не забравяме, че той имаше и уникално чувство за хумор и начин на изразяване, беше много харизматичен, а се славеше и като голям кадемлия. От лична гледна точка - цялата фамилия Орманджиеви имаме много хубави спомени и моменти с Димитър Пенев. Спомням си, че дядо ми Стоян и баща ми Стефан, който, пък си отиде от този свят на 4 януари преди 9 години, са ми разказвали много истории, но като че ли най-ярко в съзнанието ми е останало, че когато Пенев е бил футболист в ЦСКА под ръководството на дядо ми, то тренировката не е започвала, докато не се появи Димитър Пенев. Някак си символично сега можем да кажем, че небесните тренировки могат да започнат. Бог да го прости! Ще ни липсва много!

Ако погледнем спортно-технически, каква година изпраща ЦСКА?

- Ако направим равносметка как мина 2025 г., не искам 2026 г. да започва по същия начин футболно. Ако може да бъде коренно обратно, ще бъда много щастлив. Това е лично пожелание към клуба и всички „армейци“ - 2026 г. да бъде по-успешна за ЦСКА. Защото нас най-много ни интересуват резултатите. Последните 2 години не се класирахме за евротурнирите, сега отборът трябва да го направи, и разбира се: най-важното – през 2026 г. да бъде завършен стадионът. Това да е черешката на тортата.

Връщаме те назад във времето и те питаме директно – колко беше трудно да си директор на любимия отбор?

- През призмата на времето мога да кажа, че не съм очаквал толкова много предизвикателства. Най-трудното за мен бяха всички тези нови начинания, с които се захванахме. По-трудното беше, че всичко беше наведнъж. Сега нямаше да има толкова решения накуп. Не съжалявам за нито едно действие, което сме предприели с колегата Филип Филипов.

В първите ти два месеца в ЦСКА беше двувластие. Това по-трудно и беше за теб?

- Собствеността се промени през февруари 2023 г. Тогава бяха старият акционер – фамилия Ганчеви с новите собственици, както и Христо Стоичков. Тогава влизах в движение. От февруари до края на сезона, в който бяхме много близо до титлата, влязох директно в емоцията и еуфорията. Беше интересен сезон. Работих с Филип, с администрацията, с треньора Саша Илич, с когото останах с отлични впечатления, работихме и с фамилия Ганчеви. Няма как да не остане в съзнанието ми изпусната титла. Това беше най-голямото разочарование.

Какво си помисли когато Иван Турицов пропусна дузпата срещу ЦСКА 1948?

- Какви ли не мисли ми минаха през главата. То беше предпоследен кръг и последният ми мач беше Вечното дерби. Но реално този предпоследен двубой носеше много емоция и напрежение. Последните минути на този мач ми се губят. В един момент виждах, че няма как да стане, след това идва дузпата в последната минута, после тя е пропусната. Стадионът изведнъж притихна, около 3-4 минути сякаш всичко беше спряло. В нас имаше надежда, че следващия кръг нещата могат да се обърнат. Направихме хубава победа над вечния съперник, но това не беше достатъчно. Много е тежко, когато държиш съдбата в собствените си ръце и не успееш да се справиш. Тази загубена титла остави отпечатък в развитието на клуба.