През август 2023 г. новото попълнение на ЦСКА Факундо Родригес дава много любопитно интервю за еквадорското издание PRIMICIAS, в което разказва за страстта си към четенето. Той носи със себе си книгата „Creer“ на треньора на Атлетико Мадрид Диего Симеоне и споделя: „Преписах в тетрадка всичките най-отличаващи се послания“. Една от тях е „Най-важното в тази игра е единността, независимо дали печелиш или губиш“. Освен че чете, Родригес има желание и един ден да напише книга. Нещо, за което би могъл да получи ценни съвети от… новия си старши треньор Христо Янев, който през 2016 г. издаде трилър със заглавие „Единственият начин“. Ето какво разказва последното попълнение на ЦСКА.

Факундо, част ли е четенето от личните ти навици?

– Да, обичам да чета – за да се разсея, за да науча нещо. Нямам конкретен жанр, чета това, което ме грабне. Прочетох „Червената нишка“, разказва се за живота на една бизнесдама, която осиновява деца от улицата – няма нищо общо с футбола или психологията, но ме завладя.

Има ли книга, която особено те е впечатлила?

– Чел съм за футбол, романи, книги по психология. Хареса ми „Стрес, страдание и щастие“ на Даниел Лопес Росети. Той е много известен аржентински кардиолог, който говори за това как да намалим стреса и как да разпознаваме симптомите му. Цитира фразата на Буда: „Болката е неизбежна, а страданието е въпрос на избор“, и дава варианти как, когато на човек му се случи нещо, да излезе от това възможно най-бързо и да не го превръща в страдание, защото в дългосрочен план то води до болест, която в много случаи е фатална.

свързани статии

А от спортната литература?

– Прочел съм всички книги за Гуардиола, три за Симеоне, една за Биелса и още една за Ариго Саки. От всички съм взел добри неща. Аз се възхищавам на Гуардиола, още от малък винаги ми е харесвал. Лионел Меси е огромен играч и попадна на треньор като него, който го издигна на друго ниво. За мен той е наставник, който където и да отиде, оставя следа, оставя урок – това е ценно.

Къде е библиотеката ти?

– В къщата на родителите ми. От Аржентина донесох две книги, които могат да ми стигнат за четири месеца. Купувам си, ако ми трябват, или много често разменям с приятелите си, които също обичат да четат. Приятелката ми също ми ги подарява.

Как би се казвала книгата за живота ти?

– Веднъж казах, че бих искал да напиша книга, но никога не съм мислил за име. Понякога пиша за себе си – да изкарам емоции, мисли, някакво послание до приятелката ми. Още не съм писал глава от книга или нещо такова.

Би ли искал да напишеш книга?

– Някой ден – да. Като поостарея, ще е нещо хубаво, мисля.

Защо да четем?

– Защото човек учи, това му отваря ума и най-важното – дава му ползата от съмнението. Днес човек вярва много на това, което другите казват, а когато имаш знания, можеш да поставиш под съмнение това, което чуваш. Придобиваш способността да приемеш или да не приемеш тези версии, или да сравниш с това, което мислиш и знаеш.