Класическата победа на ЦСКА дойде без класа

С гол в началото и два в края ЦСКА си тръгна от Стара Загора с класическа победа с 3:0. Резултатът е убедителен, но играта, с която бе постигнат – неубедителна. Защото в рамките не на една или две, а на повече от 75 минути гостите позволиха на домакините да им създадат много главоболия и да си разиграват коня както си искат. И няма как да не бъдат сравнени относително близките гостувания на Левски и ЦСКА под Аязмото. Левски спечели само с 1:0, но практически не даде никакви шансове на съперника. ЦСКА вкара три пъти, но позволи на старозагорските латиноси да вършеят по целия терен и със завидна лекота да лазят по нервите на червените привърженици.

И тази наглед безпроблемна победа бе свързана с повече въпроси, отколкото отговори. Най-важният въпрос, на който предстои много скоро да бъде даден убедителен отговор, е става ли Христо Янев за позицията, която заема. И изобщо някой вярва ли, че той към момента изгражда постамента, от който ще бъде атакувана титлата през следващия сезон? Могат ли да се открият дори минимални допирателни между сегашния Христо Янев и миналогодишния Хулио Веласкес? И следват дузината игрови и кадрови проблеми, които Янев на този етап изобщо не може да реши. Няма как червеният отбор да се превърне в непревземаема крепост, ако защитата изглежда по този нелеп начин.

Не може отбор с претенции да прави толкова непредизвикани грешки, които срещу Берое останаха ненаказани заради неочаквано добрите изяви на Лапухов, но срещу Левски и Лудогорец картината вероятно ще бъде коренно различна. За пореден мач десният защитник Пастор показва, че е склонен да прави фатални грешки. Появилият се в титулярния състав вероятно за последно Лапеня, независимо че вкара откриващото попадение, бе истински кошмар при основните си задължения. Този 30-годишен испанец е съмнителен още от първия момент, в който се появи с армейската фланелка. На фона на двамата Мартино е световна класа на левия фланг в защитата.

Но не само ариергардът е под много въпросителни. В пореден мач търсим с лупа Ебонг на терена. А най-близките му съратници в центъра на игрището Жордао и Ето’о така и не могат пълноценно да дадат топката за издирване от съперника. И поради тази причина огромен брой пъти беройци осъществиха преход от защита в нападение. Още една огромна разлика между Левски и ЦСКА – лидерите във временното класиране отнемат топката максимално бързо и почти не дават на съперника да минава центъра. Поне такава беше картината от мача Берое – Левски.

Най-големият проблем пред Янев обаче е непостоянството в изявите на неговите подопечни. Пиедраита бе изпратен до обратната страна на Луната след онзи фамозен гол срещу Славия, но след това някой забелязва ли го изобщо на терена? Да не говорим за Годой, който се превръща във все по-изявен книжен тигър с голове от време на време.

И на фона на тези индивидуални характеристики, как ЦСКА се изгражда постепенно и целенасочено като отбор-доминатор? В колко мача това бе постигнато истински?

Победите срещу Берое и очакваната следваща срещу Монтана не са никакво мерило за повишена класа. Наближават мачовете на истината, които за ЦСКА започват от 13 април нататък. И ако видяното в Стара Загора е моментното състояние на нещата в червения лагер, то не са налични никакви основания за прекомерен оптимизъм. По-скоро сезонът ще завърши минорно, а след това отново ще се търси промяната в играта с нови селекционни удари и нов треньор. Но без усещането, че успехите вече чукат на вратата.

И накрая все пак не мога да си позволя да подмина онази спорна ситуация след около половин час игра. Съдията Тодор Киров от Варна, който до този мач смятах за един от младите и перспективни арбитри, допусна очевидна грешка, като не отсъди дузпа за домакините за игра с ръка на Адриан Лапеня в наказателното поле. Гледах ситуацията поне 20 пъти и убедително твърдя, че това е едно от най-чистите положения за наказателен удар. Примерно, 100 пъти по-чисто от дузпата на Левски срещу Локомотив Пловдив. И точно това е най-нелепото. ЦСКА, за разлика от Левски, изобщо не се нуждаеше от подобна подкрепа. На четвъртия в класирането не му е необходима съдийска аванта и съответните сравнения с отборите, на които наистина такава им се дава постоянно, защото им е жизнено необходима. ЦСКА не е в позицията на Левски и Лудогорец, които биват подкрепяни по един или друг начин във всеки мач.

Младият варненец видя удара в ръката, но понеже е страхливец, остави решението да го вземат колегите му от ВАР стаичката. А там бяха Георги Кабаков и Денислав Сталев. Само казвам, че са от пловдивската колегия и няма нужда от повече обяснения. Знаете как ги наричат някои благодетели и собственици на клубове! Това момче Тодор Киров трябваше да направи най-простото – да отсъди дузпа и да чака мнението на Кабаков и Сталев. Но той се провали и поне в моите очи изпусна влака за големия футбол, за огромно съжаление на ментора си Цветан Кръстев. Но това трябва да послужи като обеца на ухото на Гребенчарски и Любомиров, които на този етап вървят отлично в съдийството. И още нещо – утре много ще се смея на поредните нелепи обяснения на говорителя на Съдийската комисия Александър Костадинов. Представям си какви ще ги измъдрят, за да обяснят, че дузпа не е имало, само защото “гарван гарвану око не вади”. Но единственото очевидно е, че такова нещо като принципи при тях не съществува. Правилата си ги тълкуват като Дявола евангелието.

Материал на Жаклин Михайлов

* заглавието е на Gol.bg