Перлата в лятната селекция на ЦСКА – Стефано Сенси, даде интервю пред “Блиц“. До този момент италианецът игра в 12 от 14-те мача на червените, като се отчете с 2 гола и 2 асистенции.

– С какво ЦСКА успя да спечели твоето доверие, за да подпишеш договор с клуба?
– Моят агент първи ми се обади за ЦСКА и за мен това беше удоволствие, защото знаех, че ЦСКА винаги е бил много добър отбор. Клубът е играл в Европа и е имал много добри футболисти. Затова решението да дойда тук беше лесно. Подписах и бях много развълнуван.

– Треньорът на ЦСКА Христо Янев каза, че е посветил два месеца от живота си, за да те привлече в отбора. Как се водиха разговорите и кое се оказа решаващо за твоето идване?
– След като разговарях с агента си за ЦСКА, имах възможност няколко пъти да говоря и с нашия треньор. Той ми обясни целия проект и своето виждане за футбола. Това беше много важно за мен, защото разбиранията му са близки до моите. Гледаме на футбола по сходен начин и искаме да го играем по един и същи начин. Харесвам треньора, неговия манталитет и футболните му идеи, така че решението да подпиша с ЦСКА беше много лесно.

– ЦСКА е клуб с много голямо напрежение и често пъти фенове, журналисти и хора, свързани с клуба, правят коментари и споделят различни мнения. Каква е истината за атмосферата в ЦСКА?
– Вярно е, че феновете и хората около клуба ни поставят под напрежение, но според мен това е положително напрежение. Когато го усещаш отвън, то ти помага да даваш най-доброто от себе си както на терена, така и в тренировките. Освен това феновете създават невероятна атмосфера по време на мачовете, така че за футболистите това е нещо хубаво.

– Феновете бързо те обикнаха и стана техен любимец. Има ли някоя интересна молба от тяхна страна за фланелка, за снимка или за гостуване, която да ти се е сторила много любопитна?
– Нищо особено в този аспект не се е случвало, но моят начин да играя и да разбирам футбола е прост. Всеки ден се опитвам да давам най-доброто от себе си, особено в тренировките, защото вярвам, че в мача играеш така, както си тренирал през седмицата. Тренировките са изключително важни, за да бъдеш готов за двубоя. Аз просто се старая да давам максимума. Разбира се, моите съотборници, треньорът и всички, които работят за ЦСКА, ми помагат. Вярвам и се надявам, че през тази година можем да направим нещо специално и да направим много силен сезон.

свързани статии

– Как ти се стори организацията в ЦСКА и дали ръководството прави всичко необходимо отборът да е задоволен?
– Виждам, че клубът работи много професионално. Това беше още една причина да избера ЦСКА. Когато разговарях с представителите на клуба, те много бързо ме накараха да се почувствам част от проекта. Говорих с хората, които работят тук, и видях, че всичко е на професионално ниво. Тренировъчната база е страхотна. Всички в клуба се стараят да осигурят най-доброто за футболистите. Изпълнителният директор и останалите хора са близо до клуба и до отбора, така че разполагаме с всичко необходимо, за да постигнем нещо добро.

– ЦСКА направи много силни мачове срещу Карабах и елиминира отбора. Последва силен мач и при гостуването на Макаби, но реваншът в София беше истински кошмар за „червената“ публика. Ти имаш основна заслуга, за да се стабилизира отборът и да успее да задържи резултата. Можеше ли този мач да се превърне в кошмар?
– Смятам, че се представихме добре в Европа и постигнахме нещо специално, защото малцина очакваха да продължим напред. Тази година ще играем в Европа и това е хубаво за всички. Вярно е, че на реванша срещу Макаби може би не играхме така, както в първата среща, но същото важи и за Макаби, който не показа същата игра като в първия двубой. На терена никога няма само един отбор. Понякога съперникът има повече енергия или просто играе по-добре. Най-важното е, че сме в Европа, и трябва да се наслаждаваме на това. Трябва да даваме най-доброто от себе си, защото сме много добър отбор и можем да се справим.

– Задава се финал за Суперкупата срещу Левски след няколко дни. Готов ли е ЦСКА да даде всичко в този мач и да зарадва своите фенове с една купа?
– Да, но преди Суперкупата имаме друг мач. Затова първо трябва да мислим за гостуването във Варна. Знам, че за феновете и за клуба това не е обикновен двубой – не само защото е финал, а и защото играем срещу Левски. Това ще бъде първото ми дерби в България. Както преди всеки мач, трябва да се подготвим и да бъдем готови за битка. Разбира се, искаме феновете ни да се гордеят с нас, но преди всичко и самите ние искаме да се гордеем със себе си. Не бива да правим нещо различно само защото съперникът е Левски. Трябва да се подготвим за мача като за всеки друг – със същата концентрация и манталитет. Стадионът ще бъде пълен, атмосферата ще е невероятна и ние просто трябва да се подготвим възможно най-добре.

– Колко финала си играл през кариерата си на футболист?
– Мисля, че съм спечелил четири купи, а веднъж загубих финал в Лига Европа. Финалът е различен от обикновения мач, защото всичко се решава в един двубой. Адреналинът е повече и може да изпитваш известен страх от срещата и от резултата. Това обаче е полезен страх, защото те прави по-концентриран и ти помага да обръщаш повече внимание на малките детайли, които решават подобен мач. Разбира се, само един отбор може да спечели. Това е реалността и ние трябва да дадем най-доброто от себе си, за да победим и да вдигнем купата.

– Какво е да си звезда на Интер и как се оправяше, когато искаше да отидеш на ресторант в Милано? Налагаше ли ти се да излизаш през задните входове, преследваха ли те папараци по улиците?
– Разбира се, в Милано е различно. Защото там има много известни хора – не само футболисти, но и актьори и певци. Важното е да избягваш определени места в неподходящ момент или ден. Например, ако отидеш на площад „Дуомо“ в неделя, знаеш, че ще срещнеш много хора и може да изминеш едва 50 метра за половин час. За нас обаче това не е проблем. Радвам се, когато хората поискат снимка или ме попитат нещо за футбола, за съотборниците ми или за следващия мач. За мен винаги е удоволствие да им отделя време. Милано е голям град и наистина има много папараци, но това не е нещо, което ти създава сериозни неприятности.

– Коя е най-известната личност, която си срещал благодарение на футбола?
– Най-значимата личност, която съм срещал, е Силвио Берлускони. Не знам дали го познавате. Той беше президент на Милан, след това президент на Монца, а също така е бил и министър-председател на Италия. Аз играех в Монца, когато той беше президент, затова съм го срещал пет или шест пъти. Обичаше да идва при отбора, да прекарва време с нас, да разговаря с футболистите и да ни разказва истории от живота си. Смятам, че той е най-значимата личност, която съм срещал.

– Кои са най-важните качества за един футболист, за да не посегне към многобройните изкушения извън терена?
– Всичко зависи от начина, по който гледаш на живота си. Винаги съм вярвал, че футболът е моят живот. Когато бях млад, семейството и братята ми направиха много жертви заради мен. Затова винаги съм се отнасял много сериозно към футбола и към професията си. Лично аз не обичам нощните излизания и не искам да се занимавам с неща, които ме разсейват. Искам да бъда съсредоточен върху работата си, защото знам, че кариерите ни са много кратки. Имаме може би 15 години, понякога по-малко или повече, в които трябва да дадем най-доброто от себе си. Така гледам на професията си.

– Коя е най-страшната ситуация, в която си изпадал до момента?
– Това беше през втората ми година в Интер, когато получих много контузии. В един момент дори обмислях да се откажа от футбола и това вероятно беше най-тежкият период във футболната ми кариера. Трябва да благодаря на съпругата си, на семейството си и на близките хора, защото ми помогнаха изключително много. Те ме накараха отново да повярвам в работата и във възможностите си. За мен ситуацията беше трудна, но подкрепата им беше огромна и съм им много благодарен.

– Кое е най-радостното ти събитие?
– Без съмнение беше мачът ми срещу Барселона на „Камп Ноу“, защото още от дете мечтаех за подобен момент. Гледах много мачове на Барселона, а любимият ми футболист беше Иниеста. Когато жребият за Шампионската лига ни отреди Барселона за съперник, бях много щастлив. Смятам, че това беше най-добрият мач в кариерата ми.

свързани статии

– Спомена Шави и Иниеста. Какво би им казал, ако имаш възможност да изпиете по едно кафе в София?
– Бих ги помолил да ми обяснят манталитета и начина, по който подготвят футболистите в Барселона. Когато гледаме испанските играчи и испанския футбол, виждаме, че имат свой специфичен стил. Много хора го наричат „тики-така“, но този начин на игра трябва да бъде подготвен. Бих искал да ги попитам как точно изграждат футболистите и дали имат някакви тайни.

– Какво е мнението ти за отказването на Меси от националния отбор на Аржентина?
– Не знам. Обожавам Меси и, ако питате мен, той може да играе и до 80-годишна възраст. Може би е уморен от напрежението или иска да прекарва повече време със семейството си. Толкова години е играл на най-високо ниво. Възможно е също да иска да даде път на младите футболисти, за да се развиват и да изградят нещо ново и добро за Аржентина.

– Кой първи ще стигне до 1000 гола – Меси или Роналдо? Меси има 927, а на Роналдо му остават около 30 гола.
– На Роналдо му трябват още 22 гола. Затова мисля, че той ще стигне пръв до 1000 гола. Да, Роналдо е отговорът ми.

– Вярваш ли в Бог?
– Това е голям въпрос. Мисля, че вярвам, но не мога да бъда напълно сигурен. Има неща от историята и живота на Бог, в които вярвам, но има и такива, по които изпитвам съмнения. Не мога да дам категоричен отговор, защото не знам всичко. Ако ми дадете малко време, ще поразуча темата, ще прочета няколко книги и тогава ще ви отговоря.

– Кой е най-важният житейски урок, който си научил за своите 31 години?
– Семейството и децата ми са най-важното в моя живот. За мен те стоят преди всичко останало.

– На какво учиш двете си деца?
– На възпитание и уважение – към другите хора и към самите себе си. Искам винаги да проявяват уважение във всичко: към хората и вещите, в начина, по който говорят, и в приятелствата си. Смятам, че приятелите ще бъдат много важна част от живота им и се надявам да изберат най-добрите приятели за себе си.