Янев сам си реже клона, ситуацията в ЦСКА не е добра

ЦСКА разочарова с представянето си като гост на Спартак Варна, стигайки само до 1:1 на „Коритото“. „Червените“ бяха безидейни в Морската столица и създадоха малко положения за гол, като след мача фенове на ЦСКА за пореден път поискаха с викове оставката на наставника Христо Янев. Според спортния журналист Тодор Шабански треньорът на „армейците“ сам си реже клона в Борисовата градина, напук на спечелената Купа на България, до която изведе тима през май тази година, и осигуреното участие в основната фаза на Лигата на конференциите.

„ЦСКА направи нова грешна стъпка – в мач, който отново скъса нервите на привържениците на „червените“. Мисля да озаглавя настоящия епизод „Докога така в ЦСКА?“. Много време стана. Именно на „Коритото“ във Варна преди две години тръгна една от тежките кризи в ЦСКА. Тогава Стипич се сгромоляса с 0:3. След това дойде трансформацията с победилия го Александър Томаш. По-късно и той се сгромоляса след дълъг период, включително за Купата и в баража за Европа. Изобщо тази игрова криза и кризата в първия отбор като че ли отново се задават зад ъгъла. Не знам, а и ми е трудно да прогнозирам как Христо Янев ще остане с подобна игра и с подобни резултати, защото вече и резултатите започнаха да куцат.

Досега имаше някакво извинение – целите бяха постигнати. Но сега искам генерално да кажа няколко думи. Христо Янев някак си сам си реже клона в ЦСКА. Отборът става заложник на игра, която освен че е нетрактивна, е далеч и от модерния футбол. От нея лъха хаотичност, безидейност, несигурност и несработеност. Вече много от футболистите са в отбора почти една година. Христо Янев също вече навърши една година начело и няма никакво извинение за подобни резултати.

Оставям настрана играта, въпреки че тя изобщо не подхожда на ЦСКА. Знаете колко много фенове са разделени по линията „Христо Янев“ именно заради това, че ЦСКА не показва никакво израстване, никакъв напредък и никакво надграждане в последно време. Дори напротив – някак си стои на едно място, да не кажа, че и дърпа назад.

Това се отнася както за отбора като цяло, така и за футболистите, които идват на „Армията“. И всичко това няма как да не бъде камък в градината на треньора, колкото и да се мъчи човек да намери аргументи в негова защита. Да, той е „наше“ момче. Да, донесе две купи. Да, действително класира отбора за Европа и ЦСКА ще играе до Нова година в европейските турнири. Но вече аргументите против станаха доста и доста сериозни.

В случая ЦСКА имаше цяла седмица за първи път, откакто започна сезонът в средата на юли, без европейски мачове и без мачове в България, за да се подготви за този двубой.

Предварително беше ясно, че срещата няма да бъде лесна. Само седмица по-рано Спартак Варна беше взел точки и от 14-кратния шампион Лудогорец. И някак си ми се струва – не че мачът е бил толкова подценен, но ЦСКА не извади необходимите оръжия и аргументи от своя арсенал, за да покаже, че заслужава победата. Това, че е имало натиск и че статистиката е убийствена, не означава нищо, когато головете са 1:1. Това отново показва липса на ефективност и липса на начин да достигнеш до мрежата на противниковия отбор“, започна Тодор Шабански.

Той отчете, че ЦСКА е имал около час на разположение след изравнителния гол, за да върне преднината си, без успех.

„Не успяха. Това е показателно за тази безплодност. По отношение на състава не вярвам, че Христо Янев е направил всичко възможно, защото още когато излезе стартовият състав, ми направи впечатление, че пет от шестте нови футболисти са на пейката. Ами за какво се взимат тези футболисти? Става дума за Гбамен, Цварц, Уору, Алмейда и Ето’о. След това се появиха информации, че Брахими и Цварц са били болни или са имали някакви болежки. Каквото и да означава това, също е изключително притеснително, защото двама от острите футболисти, които внасят различна динамика – особено Жоел – бяха много необходими в такъв мач. При 32 центрирания Цварц можеше да се справи много по-добре от Питас и дори от Годой.

Как така в средата на сезона двама основни футболисти, на които много разчиташ в такива мачове, за да разбиват добре подредени защити тип „бетон“, отсъстват? Какво е медицинското обяснение? Как така точно в този момент няма да ги има?“, запита Шабански.

Според него се е усетило отсъствието на Брахими, а тараните Питас и Годой не прогресират.

„Не вярвам, но не изключвам Христо Янев да е излязъл с някаква мисъл за Суперкупата и поради това двама от тези футболисти, които внасят повече сигурност и острота в атаката – говоря за Ето’о и Гбамен – да влязат чак накрая. Може би е разчитал, че и без тях ще се справи. Но Брахими доста липсваше – с всичките му кусури.

И отново отпред беше този тандем Питас и Годой. Нееднократно съм изразявал мнение, че всеки си има собствен коментар за тях и си е изградил критерии, по които ги оценява. Според мен обаче няма прогрес. Няма прогрес. Толкова време вече Питас е в отбора – може би година и половина. Очакванията са много по-големи. Да не говорим, че за Питас съм ви казвал много пъти. Да, днес той се разписа. Първият гол е негов и дойде след много хубава комбинация. Това не бива да го неглижираме. На мен ми хареса най-вече бързината в това разиграване. Именно това искаме да виждаме повече в ЦСКА. Но всичко това приключи за 20-30 минути – до гола на Спартак. В 18-ата минута Жордао тръгна мощно напред, без да бави топката, и с един хубав пас намери Мартино. Той веднага с едно докосване продължи атаката. Всичко стана много бързо, с голям интензитет, и Питас се разписа. Както се казва – всичко тръгна отлично за ЦСКА. И след това необяснимо се срина.

След това изведнъж се случиха няколко бързи атаки на Спартак Варна, които разсякоха като с кинжал отбраната на ЦСКА. Интересното е, че този път всичко дойде отляво на защитата.

Мартино много често излизаше напред. Родригес в два от случаите не успя да го покрие. След такива грешки – един път, втори път и трети път – се стигна до гола на Хане в 33-тата минута.“

Бе отчетен и фактът, че ЦСКА трудно се вдига психически при неприятен развой на мачовете.

„Тук вече засягам темата доколко ЦСКА е психически стабилен отбор, способен да излезе от подобна ситуация. На мен не ми се струва, че е така. ЦСКА няколко пъти и през миналия сезон, и във финалите, и в елиминациите действително успяваше да се измъква накрая. В началото на тази кампания също си спомням мача с Ботев Пловдив, където имаше подобни неща. Но не можеш винаги да разчиташ на това. Виждаш, че има натиск, но той не е плодотворен. Не е натиск, който води до нещо. Не „мирише на гол“, както се казва. Да, понякога може да стане. ЦСКА отправи много удари, но всичко беше някак си многоходово, без да се вижда стабилност и изработеност в атаките. Оттам идва и тази неефективност. А понеже споменах представянето на Питас – да, той е голмайстор, но ми се струва, че в много случаи просто връща назад. Образно казано – спъва атаките с тези свои подавания назад.“

А невъзможността да вкараш мача в желаното русло води и до грешки.

„На мен ми се струва и че не се правят достатъчно игрови комбинации, не се работи достатъчно игрово, поне това излиза отстрани, за да може всичко да върви гладко и нещата в ЦСКА да изглеждат по съвсем друг начин. Срещу Спартак през първото полувреме имаше по-малко грешки – само четири. През второто полувреме обаче преброих осем. И то точно когато беше необходимо всичко да бъде прецизно, за да се докара топката в близост до наказателното поле и да се изведе футболист на стрелкова позиция“, отчете Шабански.

Той се спря и на дискусионната ситуация в добавеното време, при която Радослав Гидженов определено спести дузпа за ЦСКА заради игра с ръка на Шитоку.

“Можеше поне ВАР да разгледа ситуацията, но тъй като времето изтичаше, Гидженов по-спокойно реши да не я разглежда. Но дори ЦСКА да беше стигнал до дузпа и да я беше вкарал – защото и това не е сигурно – по същия начин щях да коментирам представянето на отбора”.

Анализаторът се спря на факта, че хиксът на „Коритото“ идва непосредствено преди вечното дерби за Суперкупата.

„Неприятното е, че всичко това идва преди мача за Суперкупата срещу съперник, който е в очевиден подем и е доста по-сработен от това, което виждаме като работа при Хулио Веласкес.

Да, тези мачове са непредвидими. Ще видим Христо Янев какво може да извади като коз в тези елиминации. Той досега в България няма загуба в мачове на преки елиминации.

Но ЦСКА не прилича на добре смазана машина. Отново загуби точки и всичко това ми се струва, че поставя бъдещето на Христо Янев в ЦСКА под голяма въпросителна. Най-вече не виждам в него поне засега възможност да коригира нещата. В последните пет-шест предавания непрекъснато изтъквам, че бъдещето на Христо Янев е изцяло в неговите ръце. Ако успее да надгради…

Ако приемем, че в началото е бил под огромен натиск – да извади отбора от дъното, след това да спечели трофеи, а после да влезе в Европа и в основната фаза – някак си прощавахме компромис след компромис. Защото имаше и мачове през миналия сезон срещу Монтана, със Септември, със Славия. Имаше и тежки загуби с по два-три гола в три поредни мача в Европа. Всичко това някак си минаваше с компромиси, с приемането, че голямата цел е напред. Но в случая най-голямата цел се отдалечава. Четири точки зад лидера, дори ако приемем, че ще спечелим отложеното гостуване на Локо София, са сериозно изоставане.

Другото е, че вече оправданието „играта куца за сметка на резултатите“ също някак не върви. И именно по тази причина аз дълго време наблягах на това да има някаква промяна, надграждане и развитие.

Но това, което ме притеснява, е, че някак си не виждам силната ръка у Христо Янев. Не виждам той да тропне по масата. Разбира се, ние не сме в съблекалнята. Дори ми се струва, че преместването на Валентин Илиев от треньорския пост във втория отбор на позицията спортен директор и стоенето му на всяка среща до резервната скамейка беше именно знак, че там трябва още по-силна ръка в съблекалнята, за да не се случват нещата по този начин.

В последно време виждам и как Янев, и Валентин Илиев промениха отношението си, защото започнаха да признават слабостите. Преди и това не го виждах. Надявахме се, че това ще доведе до някаква промяна, до прогрес и надграждане. Но засега не се случва.

И как ще завърши всичко това – нямам идея. Въпросът е, че ситуацията в ЦСКА не е добра. Не виждаме нещо да просветва в тунела“, завърши с притеснителен тон Тодор Шабански в своя YouTube подкаст „Добавено време“.