ЦСКА победи Локомотив София, чието пряко последствие е събирането на армейците, Левски и Лудогорец в рамките на две точки в класирането. Има явни белези, че червените излязоха от едно състояние, което беше по-скоро нервно, отколкото всичко друго.

Тимът започна стабилно мача, интензитетът беше добър, макар че според европейския стандарт, който вече използваме, за да оценяваме водещите ни отбори, се изисква още. Най-вече в бързината, с която топката се придвижва по терена. Там, разбира се, и самото игрище има значение. Направи впечатление, че количеството удари, които футболистите на ЦСКА отправиха извън наказателното поле, драстично е намаляло в сравнение с периода при Христо Янев.

свързани статии

Може би той беше дал пълна свобода на нападащите играчи, когато видят вратата в коридор пред себе си, да шутират. Истина е, че ЦСКА разполага с изпълнители със силен удар – и Цварц, и Питас, и Ето’о, и Жордао, и Сенси. Т.е. има логика в тези инструкции. Но сега тези изстрели от дистанция намаляха, а тимът се съсредоточи към това да влиза в наказателното поле по-често.

Когато ЦСКА владееше топката, структурата беше интересна. Анжело Мартино се прибираше към центъра и ставаше трети защитник до Диниш и Теодор Иванов. На единия фланг стоеше десният краен бранител Бари Котър, чиито включвания направиха добро впечатление, но се нуждае от повече ефективност, а Лео Перейра на другия.

С начина, по който действаха, буквално залепени на тъчлиниите, те осигуряваха ширината в играта на ЦСКА. Годой пък беше отговорен за височината, изтеглен на върха на атаката. А останалите четирима играчи – Питас, Ебонг, Жордао и Ето’о, бяха подредени така, че съперниковата врата да се атакува в шест отделни коридора.

Двата най-външни чрез Котър и Перейра и четирите в централната зона. Съответно, когато беше необходимо, един от полузащитниците, най-често Жордао, се връщаше, за да помогне за изнасянето и разиграването. Но тъй като Локомотив не упражни яростна преса и на практика в тази зона имаше само един нападател в лицето на Аралица, не се наложи това да се случва редовно. И в моментите, в които топката беше в един от тримата защитници, имаше достатъчно варианти за подаване напред. И при раздвижване на футболистите в по-предни позиции лесно могат да се съзрат няколко отделни ромба по терена.

Винаги във футбола се търсят къса, средна и дълга опция за подаване. Дългата е ясно, че е по крилото, където бързият Лео Перейра да получи в дълбочина, именно така се стигна до първия гол. Пасът на средна дистанция е към някои измежду Питас, Ебонг и компания, а късите възможности са с останалите защитници.

Христо Янев също търсеше нещо подобно, но играеше с доста по-ясно изразен ромб в средата. Т.е. принципът с двама души на тъчлинията, които да дават широчина, един на върха, който носи височината, защитници, изграждащи атаката и множество халфове е нещо, върху което очевидно Даниел Моралес набляга и му носи резултат.

Боби БОРИСОВ, („Боби Борисов ExtraTime)