Разкриха какво ЦСКА продължава да прави неуверено

ЦСКА направи 1:1 като гост на Локомотив Пловдив в мач от 10-ия кръг на елита и така изпусна възможността да измести вечния враг Левски от върха, макар и с мач повече. Спортният журналист Тодор Шабански направи анализ на видяното на „Лаута” като отчете, че за пореден път армейците са показали припряност и неувереност в началните минути.

„ЦСКА пропусна златна възможност да оглави класирането след равенството 1:1 при гостуването на Локомотив Пловдив. Това бе един от слабите двубои на червените, в който отборът показа, че има още много за надграждане. Възможно е умората също да е оказала влияние, тъй като от началото на лятото тимът натрупа сериозен брой мачове.

Дани Моралес не успя да управлява този мач. Не може да се говори категорично за подценяване, но особено през второто полувреме ЦСКА рухна. Вместо да извади всички сили и да опита финален щурм, се случи обратното. Локомотив Пловдив в края имаше много по-чистите положения пред вратата на ЦСКА. След 60-ата минута червените нямаха точен удар във вратата. Единственият удар след 62-ата минута бе блокираният изстрел на Цварц. Това е важна част от анализа и отговора на въпроса, който след всеки мач търсим: защо се получава така?

ЦСКА гостува на традиционно много труден терен. За червените гостуването там винаги е било проблем, а Локомотив Пловдив традиционно е максимално амбициран, най-вече срещу армейците. ЦСКА беше в доста добра серия, която при евентуална победа можеше да му позволи да излезе начело в първенството, макар и с мач повече. Левски, който в момента е лидер, имаше мач по-малко заради двубоя си с Лудогорец. ЦСКА можеше поне до 11 октомври да поеме лидерството, а освен това имаше възможност да влезе като лидер и на новия стадион.

Локомотив Пловдив в момента е доста назад в класирането, но винаги е готов да се събуди, особено с треньор Душан Косич. Лошото за ЦСКА е, че той се събуди точно срещу тях. Самият факт, че в шест от деветте си мача Локомотив не беше отбелязал гол, а сега се разписа още в 10-ата минута, също е показателен. ЦСКА върви с лъкатушения и има още доста какво да прави, за да стане стабилен, доминиращ и побеждаващ отбор. Днешният тест доколко е надградил ЦСКА не беше издържан. Армейците просто пропаднаха и показаха, че отборът не е способен на устойчиво представяне в ритъм четвъртък-неделя.

Сега има и смяна на треньора. Има постоянни лъкатушения и драмите, които се случиха около оставката на Христо Янев и търсенето на нов треньор. Всичко това със сигурност оказва влияние и разбалансира нещата вътре в състава. Последните два мача дадоха заявка, че в ЦСКА това не е толкова решаващо. Отборът преминаваше през труден период без много турбуленции, но ето че днес се видя. Отборът рухна и тук има голяма червена лампа за физическата издръжливост и кондиционното състояние на състава. Много пъти в тези мачове, които идват начесто, се видя, че ЦСКА в края измъква двубоите едва ли не със зъби и нокти. Но няма един стил, който да доминира от първата до последната минута. Днес точно това се случи.

Това е трето равенство и вече има минус шест точки спрямо един шампионски график, което не е малко. Има още доста време в първенството, но едно е сигурно – точно такива мачове решават титлата. Много е неприятно, защото това са двубои срещу отбори по-назад в класирането, които, както се казва по клише, задължително трябва да бъдат взети. Разбира се, няма задължителни мачове, всички го знаем. Има традиционно корави съперници. Но в случая ЦСКА, ако действително върви по шампионски график, трябваше да вземе този мач. Не успя – 1:1. Освен това ЦСКА игра пред собствената си публика. Имаше бойкот на феновете на Локомотив Пловдив заради техните проблеми и битки със собственика Христо Крушарски. Това даде предимство на ЦСКА, тъй като през цялото време Червените имаха подкрепата на своите привърженици. В края доста от феновете, които бяха изпълнили целия сектор за гости, останаха недоволни. Имаше ръкопляскания, но ми се стори, че имаше и някои освирквания.

ЦСКА отново за трети пореден мач Дани Моралес избра схема 4-4-2 и отново на терена се появи Пастор. Много пъти съм казвал, че няма да правя коментар за неговото представяне, но той даде една асистенция. Има някакъв напредък, но продължавам да твърдя, че има сериозни дефицити в работата си в отбрана.

Дори и в предни позиции непрекъснато има една несигурност в неговите изяви и предпочита да дава пасове назад. Дани Моралес се опитваше да го вкарва, когато топката е в ЦСКА, и да го изнася в центъра, за да насища още повече халфовата линия, но не се получаваше. Жордао беше оставен на пейката, и то разбираемо предвид последните му изяви. А отборът отново излезе без крила.

Пак се връща старата приказка, както се казва, на нов глас. Помните, че преди две-три години отборът отново беше без крила. Това съществува във футбола, но при условие, че имаш доста добри атакуващи бекове, атакуващи халфове и външни халфове. Не мисля, че ЦСКА разполага с безспорни такива. Преди две-три години отново имаше липса на крила. Пробвахме там какви ли не халфове – Скаршем, Хайнц. Те нямат нищо общо с крила. Лошото е, че сега на пейката стояха и Иту, който е типично крило. Перейра също влезе, но отново нямаше нещо, което да грабне с изявите му. Имаше припряност, нямаше стабилно единоборство и не успя да помогне. Също така и Брахими. Това са трима офанзивни, силно офанзивни футболисти. По-късно ще се спра и на въпроса със смените, но сега искам да отбележа, че Дани Моралес днес доста закъсня със смените при условие, че виждаш, че мачът не ти върви. Можеше много по-рано да опита някаква промяна и най-вече освежаване.

Виждаш, че отборът започна да зацикля и нищо не се случва. ЦСКА опита в началото един атакуващ, доминиращ стил, но отново старата песен на нов глас. 10-ата минута – от една никаква ситуация получен гол. Отново без суха мрежа и отново гол от съблекалнята, както казваме, който изцяло ти променя мача.

И ето че се видя – точно този гол на практика отне две точки на червените. Понякога виждам във вашите мнения и коментари, че съм доста критичен към ЦСКА. Не е така. Предполагам, че всеки един фен в момента има какво да каже и е недоволен от това, което се случва. Да казваме на черното бяло и обратно – каква полза? По-добре да си кажем това, което сме видели като кривици и като проблеми в играта на любимия отбор.

До 10-ата минута Локомотив осъществи няколко остри атаки и може би едно подценяване бе причината за този гол на Умарбаев в 10-ата минута.

Отново наблягам на това – ЦСКА продължава да влиза изключително нервно, несигурно и разконцентрирано в своите двубои.

До 13-ата минута бяха направени три много сериозни грешки, и то в зоната пред защитата. Точно този гол показва значението на прецизността и сигурността в играта, с която един отбор трябва да започва мачовете си. А това се вижда като сериозен дефицит в играта на ЦСКА.

Преди две седмици, преди два мача, същото се получи. Да, ЦСКА тогава обърна, но виждате, че не винаги се случва. Един път стомната за вода, втори път – сега не се получи. Да разчиташ всеки път да тръгваш от минус един гол е страшно рисковано.

Другото, което отбелязвам, е, че ЦСКА имаше 80 минути, за да върне и да обърне мача, да върне гола, но не се получи. Това говори за сериозно безсилие в определени моменти пред вратата на съперника, и не само пред вратата – безсилие да докараш до голови положения. Особено това си пролича през второто полувреме. ЦСКА стигна до изравняване и то рано – в 18-ата минута, осем минути по-късно след едно центриране на Пастор. Там това, което направи хубаво впечатление, бе, че трима футболисти нахлуха. Нямаше отговор от страна на Локомотив Пловдив, тъй като единия да го хванеш, втория обаче, третия… Единият беше Цварц, третият беше Пастор и абсолютно необезпокояван имаше възможност да си насочи топката, където иска. Стигна се до равенство.

Тогава ЦСКА започна една взаимозаменяемост в центъра на терена, въртеливи ротации, които може би целяха да объркат съперника и да върви играта на ЦСКА. Имаше много корнери, натискът беше голям. ЦСКА през първото полувреме отправи шест удара, от които четири точни. Не можем да кажем, че не е търсил гола или че не е имал доминация – говоря за първото полувреме. Корнерите бяха осем на един. Такова беше превъзходството. Владеенето на топката беше 71 процента за ЦСКА срещу 29 за Локомотив Пловдив. Доста голямо превъзходство. Имаше превъзходство и в други компоненти, но това беше първото полувреме. Горе-долу мачът вървеше в познатия стил за ЦСКА и мисля, че доста от феновете си казаха: „Абе да, през второто полувреме има време, Локото няма как да издържи“.

Но ето че издържа. Нещо повече – в края Локомотив беше по-свежият отбор. Това е сериозен повод за тревога в червения лагер. В тази пауза от 20 и няколко дни това нещо трябва да бъде поправено. Сериозно да се наблегне на това ЦСКА да не изглежда така безпомощен, беззъб и безидеен в края на мача, както днес.

Друг е въпросът защо Дани Моралес избра да не прави промени, ако действително са знаели, че футболистите не са свежи и че серията сряда-събота ги изтощава до крайност. Пет смени имаш право. Това е половината полеви играчи, а на пейката стояха доста футболисти – Брахими, Годой, Перейра, Иту, Котър, Панайотов. Панайотов беше забравен, а това е момче точно за такива промени. Много пъти е помагал. Соле – с всичките му плюсове и минуси. Трудно изнасяше топката ЦСКА. До 60-ата минута също бързо губеше, но през първия час владееше инициативата и беше по-активният отбор. След това изведнъж всичко се срути. Всичко започна и планирано отиде по дяволите, а отборът стана изключително неспособен да отправи нещо.

Дотогава, до 60-ата минута, имаше три неточни удара. Имаше и корнери, без да има нещо съществено като ефект от тях. След това всичко се счупи. Счупи се до такава степен, че ЦСКА трудно изнасяше топката. Нямаше въобще някаква идея как да се стигне не до вратата, а до наказателното поле, освен тези изсипани топки, които повечето бяха спечелени от състава на Локомотив Пловдив.

Подредбата беше 4-4-2, която общо взето се запази до края, но тя не беше толкова важна. По-важното, на което искам да обърна внимание, са статистиките и по-специално високите топки. Локомотив Пловдив спечели 20, докато ЦСКА – 11. Всичко това, което казахме в последно време за това, че ЦСКА има прогрес в това отношение и общо взето става все по-добър при високите, спечелените високи топки, днес не беше така. Между другото, това би трябвало да се знае от щаба на червените, тъй като Локомотив Пловдив по традиция е отбор, който много добре играе с глава. Вчера тези изнасяния, които бяха към Цварц, най-вече, също и към други високи футболисти, по тези много корнери, които се случиха – ЦСКА завърши с 12 корнера, Локомотив Пловдив само с един. Но при тези корнери само веднъж Теодор Иванов успя да отправи удар. Иначе и Диниш Алмейда, който е силен с глава, и Гбамен не можаха да направят нещо по-съществено. Също и Ебонг.

Ударите в мача бяха 11 за ЦСКА, от които четири точни. Тези четири точни си бяха от първото полувреме. Локомотив Пловдив завърши с девет удара, от които два точни. 32 атаки осъществи ЦСКА. Имаше 25 центрирания. Докосванията в наказателното поле обаче бяха малко – само 14. В предишния двубой бяха над 25. Бързите преходи в атака бяха седем, а днес имаше условия за това, тъй като Локомотив Пловдив често се изнасяше напред. Диагоналните атаки бяха 13, съответно вляво и вдясно. За високите топки и за корнерите вече говорихме.

След 70-ата минута – едно нищо. Първата смяна Дани Моралес предприе чак в 72-рата минута, когато извади Теодор Иванов, за да влезе Перейра. Гбамен се върна назад, за да останат четирима в защита, което пък отне от мощта на аремйците в центъра на терена, тъй като Гбамен днес игра като вътрешен халф, като опорен полузащитник. След това вече всичко беше ва банк. Всичко беше риск, каквото стане. Котър смени Пастор в 83-ата минута. Пастор май се контузи, а Годой влезе в 88-ата минута. Кажете как ще стане.

Мисля, че Дани Моралес изпусна момента да си освежи отбора, дори и с хора като Панайотов, които могат да помогнат в изнасянето на топката.

Не е работа само да вкараш нападатели и да мислиш, че те изведнъж ще решат мача. Пуснаха се няколко силни топки към Перейра, но какво от това? Повечето излязоха в аут, той не можа да стигне.

Накрая имаше най-сериозната атака – едно нахлуване отляво на Мартино, ако не се лъжа, а може и Перейра да беше. Както и да е – последната атака на червените отляво, хубаво връщане и центриране към Зварц, но той беше блокиран от двама играчи на Локомотив Пловдив и нищо не се получи от този удар. Не знам защо Дани Моралес не потърси по-рано освежаване. Да не говорим, че мачът някак си се закучи, накъса се от много спирания, а и видях, че в играта на ЦСКА нямаше живец. Отдавам го единствено на умората, защото такава рязка амплитуда в представянето между първото и второто полувреме единствено това ми е обяснението. Продължавам да твърдя, че пасовете назад спъват отбора и говорят за липса на варианти, с които да продължиш напред, особено по фланговете. Като цяло отново ще кажа – след 60-ата минута нищо като атаки, удари и пропилян лидерски шанс.

Това е като обобщение на всичко, което се случи тази вечер. Предстои пауза. Дано в нея нещата се подобрят, тъй като днес се видя, че ЦСКА има сериозни дефицити по отношение на стабилността в представянето си от първата до последната минута.

Видяхме, че Душан Косич си беше научил урока и блокира тези неща и не даде на ЦСКА да си играе играта, особено в края.

Най-тревожи това, че в края Локомотив Пловдив имаше три-четири положения, голови атаки, които бяха по-чисти и в тях повече миришеше на гол, както се казва, а ЦСКА само опитваше с някакви дълги, безцелни отигравания.

Но се надяваме – винаги сме така, феновете – че това е зад гърба ни и гледаме към следващия мач.

Той е доста далече след паузата за националните отбори, която започва от утре.

На 11 октомври от 20:00 часа ЦСКА гостува в Бистрица. След това има домакинство на Монако. Тук има една удивителна – може би това ще бъде и първият мач на новия стадион. Изобщо започва една много тежка серия веднага след паузата и е хубаво сега ЦСКА да си вземе въздух, да си коригира нещата, да се коригира вътре и да си изглади грешките. И най-вече да премахне дефицитите, които се вижда, че ще пречат по пътя на „червените“ към титлата. Освен мачовете с европейския ангажимент и домакинството на Лудогорец, след това следва мач със Славия, който винаги е много тегав, и Вечното дерби, с което ще завърши първата част от първенството.

Междувременно, след няколко дни, тъй като няма да има мачове в тази пауза, ще ви предложа обзор на досегашното представяне на Христо Янев. Става дума естествено за това първенство, не за целия му престой, плюс коментар защо той се оттегли и какво се промени най-вече след това, макар и в тези три мача.

Естествено, този коментар ще бъде насочен с поглед към бъдещето и възможностите ЦСКА да бъде там, където всички искаме – на върха“, заяви Тодор Шабански в своя YouTube подкаст „Добавено време“.