Лутц Пфанещил е известно име в немския футбол. Той работи като скаут за Хофенхайм осем години (2011-2018). Набелязва играчи като Роберто Фирмино и халфа на Нюкасъл Жоелинтон. В Хофенхайм се среща и с Маркус Гиздол. През 2020 г. Лутц прави анализ за DAZN, когато Маркус поема Кьолн и разкрива интересна подробност. През 2016 година Гиздол е наблюдавал тренировки на Диего Симеоне и неговия Атлетико Мадрид, като си е водил бележки.

свързани статии

Ето какво казва Пфанещил пред DAZN, цитиран от „Тема Спорт“:

“През 2016 г. Маркус беше на стаж в Атлетико Мадрид при Диего Симеоне, чийто футболен стил винаги му е харесвал много. Той имаше възможност на място да наблюдава чрез какви тренировъчни занимания Симеоне предава своята игрова идея и манталитет и си записваше част от видяното в бележника. В този период, когато беше без работа, Маркус не само инвестира много време в развитието на футболните си познания, но и постави много голям акцент върху личностното си развитие по отношение на лидерството и комуникацията.

В отборите на Маркус могат да се разпознаят отделни елементи от футбола на Атлетико. Симеоне тренира с невероятно внимание към детайла, а заниманията му се характеризират с изключително висока интензивност. На пръв поглед това може да не звучи кой знае колко впечатляващо. Но е факт, че при почти всички отбори понякога има вяли тренировки, на които се постига малко.

Диего Симеоне и Гиздол са сред малкото изключения в това отношение. Маркус предпочита да тренира половин час по-малко, но тренировката да бъде с много високо темпо и огромна концентрация.

Друга прилика между Маркус Гиздол и Чоло е значението на втората топка. За Маркус втората топка е най-важна. Той предава това на своите футболисти и по този начин създава паника и несигурност у противника. Същото важи и за статичните положения, върху които Маркус работи много.

свързани статии

Физическото присъствие в наказателното поле на противника е още една обща черта между Маркус и Симеоне. В Кьолн Себастиан Борнау, Тони Лайстнер, Джон Кордоба, Антъни Модест и Симон Тероде се превърнаха в истински физически чудовища, които са изключително силни с глава. Благодарение на Маркус те вече могат да използват силните си страни още по-добре.

Има и още една прилика: играта с мощен нападател, който е целеви играч, и пъргав, подвижен атакуващ футболист зад него като. Когато отборът му не изостава в резултата, почти не се използват дълги топки. Вместо това той поставя голям акцент върху планираното и структурирано изграждане на атаките от защитата.

Основата обаче – както при Симеоне – продължава да бъде добре организираната и агресивна игра без топка.”