Да дадем зеедерфовото Зеедорфу. Ако се абстрахираме от личните симпатии, първоначалното смущение и обтегнатите отношения с ръководството, ще можем да констатираме, че с победата 3:0 над скромния Ливорно Милан завърши своята забележителна метаморфоза. От грозно патенце до млад лебед само за един месец. Последните шест мача помогнаха на росонерите да изплуват, след като удариха дъното в сблъсъка с Атлетико и домакинската загуба от Парма.

Шест мача, 12 отбелязани гола, само 2 допуснати и 16 спечелени точки. Милан вече дели шестото място с Парма и се движи по план към минималната цел за сезона – място в Лига Европа. И горко му на холандеца, ако тази цел не бъде постигната. Галиани беше пределно ясен, повишавайки напрежението върху холандеца: "Клубът държи да участва в Лига Европа". Сякаш искаше да каже: "Натисни газта, Кларънс, стига да можеш!"

Но тук стигаме до същината на проблема: едно ръководство, което промени почти всичко, освен един съществен показател: недоволството на тифозите. Сякаш запалянковците не са част от събитията, а нежелан излишък.

Шефовете оставиха да се проточат мъките на Алегри, при когото отборът изглеждаше апатичен и неспособен да реагира, после се довериха на един абсолютен дебютант, над който като дамоклев меч висеше сянката на Индзаги. А сега, когато най-после има положителен резултат, който носи и малко спокойствие, избухна междуособица. Бъдещето на Зеедорф бе поставено под съмнение с помощта на журналисти, в една или друга степен, приближени до клуба. Невероятно, необяснимо.

Време е да дадем зеедорфовото Зеедорфу, стремейки се да бъдем пределно обективни. Това означава да гледаме само случващото се на терена, да анализираме победата над Ливорно.

Това е важен успех, желан и постигнат от целия отбор, който на терена опроверга слуховете за вътрешни дрязги и развалени отношения между съотборници и между група играчи и треньора.

Радостта след головете и най-вече начинът, по който играчите се раздаваха на терена, са достатъчно красноречиви. 90 минути росонерите поддържаха висок ритъм, без да подценяват съперника, а това не беше се случвало от цяла вечност. Това беше първият пирон, който Зеедорф започна да забива през януари и в момента футболистите в червено-черни фланелки се движат неуморно и резултатите идват.

Втората лична "победа" на Зеедорф е свързана с Балотели. Сякаш виждаме друг играч. Промяната донякъде е въпрос на личен избор, но се дължи и на отговорността, възложена му от треньора. Третият важен момент засяга защитата или по-точно дефанзивната фаза на играта. Рами и Мексес в центъра на отбраното дават на отбора неочаквана стабилност, а на фланговете смяната на изпълнителите не носи вреда на тима.

Заслугата е на целият отбор, който се движи компактно, както вече стана дума, но най-вече на факта, че Зеедорф откри баланса между двете фази на игра. Трябваше му време, за да го постигне, както ще трябва време, за да преценим дали това наистина е основата на бъдещия Милан или само краткотрайна позитивна промяна. Да изчакаме и ще видим.

Макс Кристина, Goal.com