Вторник беше трескав ден, в който меркатото на Милан, внезапно, се отпуши за нула време. Робиньо и Констарнт си тръгват, идват Армеро и Диего Лопес. В очакване, естествено, да дойде и Черчи.

Глътка въздух за изстрадалия клуб. Много тифози на росонерите вероятно са си позволили въздишка на облекчение и са си казали "най-после". Разбира се, това не е кой знае какво, но като няма риба, и ракът е риба. А като се имат предвид тежките времена, това е не просто риба, а истински пир за душата и ума.

Но като отхвърлим настрана емоционалните съображения, можем да се отдадем на по-трезв размисъл. Всъщност цената на двамата напускащи играчи претърпя рекорден спад и двете "сделки" изглеждат по-скоро необясними.

Напускането на Робиньо, дошла след истинска сапунена опера, продължила над един сезон, вероятно е зарадвала силно тифозите, уморени от апатията и леността на бразилеца. Тази развръзка обаче вероятно е накарала счетоводителите на клуба да пролеят реки от сълзи.

Робиньо пристигна в Милан през август 2010 г. от Манчестър Сити срещу 18 млн. евро. Четири сезона по-късно, едва на 30 години, той си тръгва без пари (ако се изключат бонусите, в случай че Сантос спечели титлата или Копа Либертадорес). При това миналото лято росонерите отказаха оферта от около 6-7 млн. от същия клуб. Милан тогава искаше 9 млн., а накрая остана с празни ръце.

Важното за червено-черните беше да си спестят заплатата на бразилеца. С тези близо 10 млн. евро клубът ще може да си позволи истински удар "ала Черчи", ще кажат оптимистите.

Грешка! Парите ще отидат за заплатата на хипотетичното звездно попълнение, така че няма как да бъдат използвани за закупуването му. Има два варианта: Милан или вече е разполагал със сумата за големия удар, или продължава да няма толкова пари.

Спорът може да продължи: Милан се отърва и от задължението да плаща на Кака, Матри, Емануелсон, Ночерино, Бирза, Силвестре, Амелия. Вярно, но целта беше да се свали бюджетът за заплати от 150 на 100 млн. евро, за да се компенсира неучастието в Шампионската лига.

И напускането на Кевин Констант не може да накара червено-черните тифози да се зарадват истински. Трабзонспор ще плати на Милан 2,5 млн. евро (плюс евентуално някои бонуси). Само че клубът го купи за 8 млн. евро само преди два сезона. Какво ли би казала за подобен срив на стойността на играча Барбара Берлускони, която винаги подчертава в изказванията си, че футболът е бизнес?

Да поговорим и за вратарите. Тук срещаме още един парадокс. След като първоначално бе решено да се разчита на Габриел и бе привлечен 30-годишният Агаци (без пари), който никога не е играл в голям клуб, сега изведнъж ръководството на клуба си взе думите назад. Първият бил твърде "зелен", вторият – ненадежден.

Защо трябваше да се чака толкова дълго, след като световното предложи куп варианти за свободен трансфер, от Очоа до Ромеро?

Сега се налага Милан спешно да се избави от Агаци и/или Габриел с надеждата, че някой друг ще се съгласи да им плаща заплатите и да им се търси "евтин" наследник (между другото, 33-годишният Диего Лопес в Реал получава 3 млн. евро).

Може би следващите ходове на росонерите ще покажат, че всичко е наред и че клубът упорито преследва някаква своя политика. В момента обаче поведението на червено-черните изглежда напълно шизофренично и неоправдано от финансова гледна точка.

Матео Ронкети, Goal.com